A little beer and a lot of…
Пиша… глупости… мисля на някакъв английски. Очевидно не особено добър, но понякога така се случва. Както и да е. От онези дни ми се искаше да отбележа факта, че откакто взех решението за щастливо поминуване (отново), нещата наистина се развиват хармонично. Дори късметът ми работи. Ако приема, че вярвам в късмета. А аз вярвам. В понеделник наистина ходих за заем. Е, отказаха ми, но не за друго, а защото имаХ неизплатени задължения към НЗОК. И, нали съм бързак и трябва всичко да е на секундата, два дни търсих пари на заем, за да мога да платя на касата и да кандидатствам за кредита. Ама не! Никой от познатите не разполагаше с 300 лева в края на месеца. Днес преведоха заплатите. Ама те са само 2/3 от сумата. И както си плачех на глас в работата (разбирай, мрънках сърцераздирателно и се обяснявах как не ми стигат 150 лева), Бибката в един момент каза: “Ама бейби, ти защо не свиркаш, че има пари в картите? Ето ти картата, заповядай ПИН-а, тегли и се оправяй…” Като подмина ситуацията, в която ми беше адски неудобно да ползавм чужда карта, и няколкото въпроса дали няма проблем да ги върна до понеделник евнтуално (тоя наемател, ако го видя, ще му скачам трупешката на главата дълго и продължително), взех картата и отидох да тегля пари. Естествено че банкоматите в района бяха изцедени до стотинка. Този на SJExpresbank - тоже, но аз съм упорита и открих такъв с пари. И се вмъкнах в банката на НОИ. И започнах да се чудя аджеба ка се попълва вносна бележка - ами за пръв път ми е, sorry! Ама съм нахална (Велинка, с нахалство към прогрес ли беше лафа?) и се закачих към някаква жена в банката. И тя като се оказа ЛЮБЕЗНА!!! и УСЛУЖЛИВА!!! и… Попълни ми бележката (а писмото за разсроченото беше изтекло преди година) и като каза, че имамм по-малка лихва… Ихууууууууууууууу… Милата била на диета, не можах да й взема шоколад, но я черпих Кола-лайт - дано да се обсипе със сребро… Та, нямам задължения към НОИ, ама никакви вече.
После се занесох към банката. И се оказа, че моят агент излизал в отпуска. Ама да опитам при някой друг. Е, навлязох в пространството на една “гардения”, ама надута, ама мързелива и нелюбезна… (Май му създадох на човека проблеми в службата - такава омраза само между сервитьорки съм наблюдавала). НО!!! Все пак ме прие една много приятна дама, която успя да ми уреди кредит ВЪПРЕКИ срочния договор и ВЪПРЕКИ това, че програмата отхвърляла такива… Ще си платя борчовете. Ще престанат да ми виснат като дамоклев меч над главата! И ще върна на Деси парите. И на Бибка.
После, понеже ми останаха пари, реших да ида и да купя прежди, защото май намерих пазар за моите си измишльотини. Ама направих грешката да мина през пазара (оня Женския), ама на път ми беше… И като се започна: тука целина, там чушки, моркови, лук и лют пипер (ама много е лют, още кихам)… откъснаха ми се ръцете. И преждите - красиви, топли цветове, пухкави…
И съм щастлива. Но не е толкова заради парите, колкото заради факта че намерих още един човек, който държи на мен и иска да ми помогне, и друг човек, който оценява труда ми… И защото някак си бъдещето ми за близките месеци е подредено, разграфено - може би нещото, което най-много ме ужасява е неизвестността. Но сега имам план и това е добре.
Още - майка има рожден ден на 31 октомври и 1 ноември, вече започнах да правя подаръци - чакам с трепет каква ще се върне от фризьор…
Утре сигурно ще чистя половината от този ферман - не съм пила от два месеца, но днес реших, че ми се полага. Наздраве, който чете и се интересува - да е жив, здрав и в хармония със себе си, а който не - пак… Дне съм мнго позитивна и човеколюбива.
P.S. Agathodaimon - да благодарим на децата за мелодичния метъл 