Пясъчен часовник - внимание: чупливо!

02.10.2005

Мразя

Filed under: — bendis @ 13:01

Преди време един приятел, по повод на това, че всяка втора дума ми беше мразя, ми каза, че омразата била много лошо чувство и че не е хубаво да мразиш. Прав е. Може би просто трябва да сменя думичката мразя с дразня се или не понасям, или не харесвам. Наистина не харесвам много неща. Не харесвам негативизма и песимизма. Не харесвам простащината, нахалството и наглостта. Пошлите думи и действия, цинизма. Не харесвам агресията - психическа и физическа. Не ми понася да нарушават грубо личното ми пространство и да ме изнудват емоционално. Но не мога да кажа, че мразя. Просто бих искала светът да е малко по-подреден и толерантен. Не спрямо мен. Спрямо всички…

01.10.2005

Месец за равносметки

Filed under: — bendis @ 12:25

Не точно този би трябвало да е според стародавната традиция, но ако започна от сега, току виж до декември съм приключила и празниците станали наистина светли. До сега не съм опитвала на запиша нещата, които ме тормозят, да ги формулирам, класифицирам и, защо не, изпратя в архива, където много отдавна им е мястото. Време е да опитам. Време е да затворя разни страници и да започна нови, надявам се по-добри. Време е, според тези, които вярват в номерологията, да бера плодовете и да плащам сметките за последните десет години. Да, цяла година под знака на девятката, а май още нито съм платила, нито ми е платено. Хайде да се разплатя със себе си, може би съм си най-големият кредитор и най-сериозният длъжник.

Нямам идея от къде дазапочна. Може би даже няма да започна днес. Но би било добре все пак да я свърша тази работа, защото, ако се откажа, ще е едно от многото неща, за които съм давала обещание пред себе си и после съм зарязвала. А може би е хубаво да започна именно оттук. От обещанията. От това, че нахъсано и вдъхновено си обещавам разни неща, а на следващия ден, когато ентусиазмът отмине, си казвам, че да, да - има време, ще го направя някой друг път. И после забравям, че съм обещала. Поне е добре, че постъпвам така единствено спрямо обещанията, които давам на себе си. По-лошото е, когато не забравям за обещанието, а го пристъпвам. Толкова ли малко се уважавам, че не зачитам собствената си дума и собствените си обещания? Я да видим, ако го напиша, дали ще помогне повече: “Обещавам да си спазвам обещанията. Към мен самата.”

« Previous Page

Get a free blog at WordPress.com