Хиляда и сто неща и всичките за вчера… Най ги обичам точно тези дни. Нямам време за мислене, нямам време за нищо, освен, за да си свърша поредната задачка. И когато успея да приключа деня, справила се с абсолютно всичко… Направо се гордея със себе си 
Крилца ми поникват!
Хм, намерих обаче време за разпускане и ето резултатите от един тест:
|
|
Запазвам си правото да редактирам някой ден това мнение, за да мога да опиша подробно мисли и впечатления. Иначе - гостоприемството у тях е на почит, дори и с изверг като мен. И детето е много добронамерено, нищо че подло избира най-обиколния и стръмен път, за да разходи четири броя софиянци, двама от които с главоболие… А котката кърти… буквално!
Там някъде, където трябва да е душата ми, се е настанила една тъпа и постоянна болка. Нужда. Копнеж. По присъствие. Докосване. Прегръдка. Сгушване в някого. По това да чувам някой да диша до мен нощем, да ме прегръща силно и да не ме пуска. Никога да не ме пуска. Боли. От празнотата боли. Чувствам се сякаш не съм цяла. Сякаш някъде зад ъгъла, малко извън обхвата на периферното зрение има някой. Но не успявам да завъртя глава достатъчно бързо, за да го видя. Кълбо от нерви. Кълбо от емоции. Трябва да ги разплета и разпилея. Ще се взривя иначе. Ще направя някоя поредна глупост. Господи, как боли…
Тези дни всичко ми е като по инерция - събуждането, храненето, работата… Нямам желание за абсолютно нищо и нищо не ме радва. Просто не мога да разбера на какво се дължи - хората са чудесни и внимателни, не се е случило нищо кой знае колко лошо или стресиращо… И не ми се пише. За какво ли да пиша? Когато има нещо, което заслужава да се сподели и да се запише, ще пиша… Сега… сега по инерция ще отида да пуша.
Мога да летя.
Мога да спра на ръба.
И да се науча да плача.
Мога хиляди неща,
и без тебе мога,
само че искам с теб!
Мога да върна всякакъв жест.
Мога да спя на шумни места.
Мога да върша чудеса със празни ръце.
Да имам каменно лице,
да пазя страшни тайни.
Мога да казвам “не”…
Мога да чувствам лека вина,
да чуя до край всяка страна.
Мога да пазя до теб тишина,
да те променя,
да се шегувам с някой друг
и да убивам с поглед.
Мога да спра дотук…
Когато спра да искам и да се надявам,
когато примиря се с настоящето,
когато всичко ще е минало и всичко ще е станало,
когато и от себе си ще съм избягала.
Когато мсилите за утре ще са грях,
когато във мечтите ще угасне всеки смисъл,
когато пренебрегна всеки страх,
когато и провалите ще са ми безразлични.
Тогава ше е късно да проклинам
и късно ще е да се уча да обичам;
животът ще е минал в лутане
и ще е свършил без да съм го имала.
Понеже непрекъснато си губя рецептите (последните затрих при преформатиране на диска), ще си запиша тук две от любимите. Ако някой се изкуши да ги пробва, няма да съжалява 
Картофена торта. Продукти: 1.5 kg картофи, 1 ч.л. оцет, 250 g сирене, 5 яйца, 200 g майонеза, 200 g кашкавал, 4-5 кисели краставички, 100-150 g шунка, 2 ч.л. сол, горчица, лимонов сок, индийско орехче, магданоз. Приготовление: картофите се обелват и сваряват в подсолена вода. Яйцата са твърдо сварени. Взима се форма за торта (23 sm диаметър) и се намаслява. Половината картофи се настъргват на едро ренде и се притискат с дървена лъжица, за да се оформи долния “блат”. Отгоре се настъргва половината от сиренето, половината от кашкавала, редят се като спици нарязаните на лент краставички, пръчици шунка и разрязаните на осминки яйца. Залива се с половината майонезен сос (майонезата, подправена с горчица, лимонов сок и подправките, по желание може да й се добави соев сос). Упражнението се повтаря и се завършва съус соца. Тортата се украсява с яйца, маслини и листенца магданоз. Престоява 2 часа в хладилник и е готова са унищожаване.
Чийзкейк с плодов топинг. Продукти: за блата: 200 г какаови бисквити, 50 г кокосови стърготини, 2 с. л. захар, 60 г краве масло. за плънката: 1/2 кг извара,100 г заквасена сметана, 1 ч. ч. захар, 2 ванилии,3 яйца за топинга: 1 с. л. желатин, 1 капка бадемова есенция, 1/2 кг някакъв плод, може и от компот или замразен, 2–3 с. л. вода, 1 с. л. сок от лимон. Приготовление: 1. Бисквитите се натрошават и се се размесват с маслото, кокосовите стърготини и захартаарта. Получените лепкави трохи се изсипват в кексова форма и се притискат с лъжица към дъното и стените й, така че да се образува ръбче. Блатът се пече 10–15 минути при температура 200–220 градуса. 2. Плънката се приготвя, като изварата и сметаната се пасират с миксер до пълното им хомогенизиране. Прибавят се захарта и ванилията и при непрекъснато бъркане се слагат яйцата. Полученият крем се разпределя върху изпечения блат и се пече около 20–30 минути при температура от 160 градуса. 3. Желатинът се разтваря в малко хладка вода. Всички останали продукти се слагат в тенджерка, за да кипнат. Варят се около 2–3 минути, към тях се прибавя набъбналият вече желатин и топингът се сваля от огъня. Разпределя се върху изпечения и охладен блат и кейкът се оставя да се охлади.
От снощи му се радвам и не мога да му се наситя. Току поглеждам навън, а той се сипе тихичко и започва да трупа. Благодарение на Ицо го видях и как започна да вали - почти щях да падна от прозореца, опитвайки са да си хвана снежинка:) Кленът пред нас още има листа, които сега са като с бели шапчици. Може би ще се изпълни желанието ми за снежна Коледа. Честито и да заведете децата на разходка в парка!