По инерция
Тези дни всичко ми е като по инерция - събуждането, храненето, работата… Нямам желание за абсолютно нищо и нищо не ме радва. Просто не мога да разбера на какво се дължи - хората са чудесни и внимателни, не се е случило нищо кой знае колко лошо или стресиращо… И не ми се пише. За какво ли да пиша? Когато има нещо, което заслужава да се сподели и да се запише, ще пиша… Сега… сега по инерция ще отида да пуша.
машиназинани-там-както-е-зация….
ако ми позволиш да натрапя малко лично мнение тук,
ше ти кажа че аз пък точно към това се стремя
виждаш ли как на всеки се случва по нещо, което да го тласне към improvement или просто да го отбележи към календара, където вече не е останало място от излишни “ticks”
…или понякога живота започва едни странни адаптивни игрички за тялото и душата, над които да помъдруваме, помишкуваме и… хаха, споделим с останалите.
споделяй. дори да няма какво.
Comment by Vlad — 28.11.2005 @ 21:38