Стих
Нещо старо, но колко добре звучи точно в този момент…
Ако ти си сянка, аз ще бъда светлина,
Ако си безумен, аз ще разбера,
Ако плачеш и си тъжен – ще се смея,
Ако искаш смърт – ще те накарам да живееш.
Ако ти си слънце, аз ще бъда тъмнина,
Ако имаш воля – ще се подчиня,
Ако си щастлив – ще съм до тебе,
Ако ти тежи – ще смъкна твойто бреме.
Ако искаш да говориш – ще мълча,
А мълчиш ли – ще те изкуша,
Ако имаш нужда да си сам – ще си отида,
А когато си самотен – ще ме видиш.
Ако искаш мен – ще бъда с теб до края,
Ако ли не – ще те оставя да мечтаеш;
И ако още не разбираш, че съм твоя,
Пусни сърцето си да поговори с моето.
Много дуалистично; а средният път къде остава?
Хайде един поздрав и от мен:
Какво е грях? - Да имаш страх!
Какво е страх? - Да нямаш грях!
Грешно е! Във нищо да не вярваш.
Грешно е! Да имаш идеал.
Грешно е! Пъртина да прокарваш.
Грешно е! Да се влачиш най отзад.
Грешно е! От общото да не вкусваш.
Грешно е! За кражби да си лежал.
Грешно е! Скъпи вещи да не трупаш.
Грешно е! Да нямаш строг морал.
Грешно е! Грешно е!
Грешно е! Грешно е!
Грешно е! Да си умен или глупав.
Грешно е! Да си силен или слаб.
Грешно е! Да си грозаен или пък хубав.
Грешно е! Да си беден или богат.
Какво е грях? - Да имаш страх!
Какво е страх? - Да нямаш грях!
Грешно е! Всеки лесно да те тъпче.
Грешно е! Да те носят на ръце.
Грешно е! Овца да си сред вълци.
Грешно е! Да се овълчиш сред овце.
Сивата среда! Златната среда!
Никакви крайности! Уравниловка!
Comment by Cliff_Burton — 23.12.2005 @ 15:56