За И.
Ти направи така, че да ми поникнат криле, накара ме да повярвам в невъзможното, макар и за малко, но след като веднъж съм го видяла, то значи, че няма невъзможни неща. Припомни ми как да обичам, и независимо от това, че не искаш да обичам теб, аз няма пак да се превърна в това, което бях преди - студена, егоистка и кучка. Няма! Независимо от това, че хората, които обичам си тръгват. Защо ли ме беше страх? Защо не смеех да си помисля дори да дам? Защото с всяко следващо тръгване си отива част от мен. Мислех, че не е останало нищо. Но съм грешала. Има. И за още един, не само за мен. Просто трябва да намеря подходящия. Който ще ми повярва, ще повярва в мен и в себе си. В нас. независимо от това какво ще мислят другите. И независимо от това, колко кал ще хвърлят по нас. Ако разберат. Няма да мразя, няма да проклинам. Имало е да става. Видях, че мога. Хиляди неща. Сигурно мога и без теб. Въпросът е,че не искам, но никой не ме пита.
Нема да се плашиш копеуе! С теб съм
Уффффф, днес съм спамър отвсякъде.
Comment by perseus — 09.01.2006 @ 17:08