Пясъчен часовник - внимание: чупливо!

Може ли да го докара смешно.

Състоянието де. Не друго. Вий какво си помислихте? Че ей-тъй ще седна и ще си се похиля истерично? Ми може, що не? Днес голям смех ти казвам, читателю - преебаха ме от всякъде. Упс, да ме простите за цинизЪма. Що да набутаме колегите-алкохолици да свършат нещо, като колежката Стефанова е такова мило и овчОдушно същество? Ми да! Юруш на маслините, народе. Не си помолил за услуга, не си я получил! Хайде, колежката - повиси днес и утре 12 часа в школото. Що ли? Ми щото друга работа си нямаш - ни деца, ни мъж, ни домашни любимци. Кеф ти социален живот - малко ли темерути ще видиш тия два дни… Дерзай и се забавлявай!
То ще стане като с поговорката - “Магарето за работа го търсят, не за трапеза.” Уф, ама и аз съм една магарица - колкото повече ме товариш, толкова по-възторжено рева. И на хората им се счува “Още, още!”, да напълним дисагите, да качим още пет-шестнайсе изверга на самара. Тя си реве, ама то от кеф, виж я, виж я бе, колко щастливо плете крака във валсов ритъм, как маха уши в такт…
Абе какво се оплаквам и аз? Ей ги хората, бутат се работа да намерят, живота си да осмислят. Аз тука съм седнала да се жалвам. Вместо да ходя метани да правя, че имам РАБОТА. И То каква работа, читателю! Не работа, песен е! Обаче ще кажа и аз като поета: “Не пей ми се, не смей ми се, от днеска ще да блея…”