Пясъчен часовник - внимание: чупливо!

Маминката е едно такова същество, което е лесно разпознаваемо от обученото око. И ухо всъщност. Тя обикновено има много глезено детенце (обикновено момченце, но се случва и да е момиченце), което засипва с любов, внимание и грижа. За нея то е прелест неописуема. Кихнало детето - злато капе, уригнало се - машалла, тройчица да донесе вкъщи - 100 кинта отма! Маминката трепери над чедото си като орлица. Задоволява всеки негов каприз и желание. И го брани от хорската злоба със зъби и нокти. Един пример за такава маминка е братовчедка на моята майка. Преди години беше уредила сина си да кара казарма в София, а те живеят в Исперих. Та, Искренчо (така се казва братовчеда) се закле и го пуснаха градска отпуска. И къде-къде, хайде у нас. Ние гости не връщаме, пък нали са рода. И ги приютихме. Двамцата - маминка и синчето се затвориха в единствената стая, врътнаха ключа и ни оставиха домакините да висим в кухнята. По едно време нещо ни дотрябва и ги обезпокоихме. Мила картинка - легнал Искренчо, а маминка коленичила в краката му и му реже ноктите. А той хапва сладкиш. От къде го бяха взели тоя сладкиш на ония гладни години? Как го беше внесла без да почерпи поне с троха, не стана ясно. После, като стана време да си ходи в поделението, като се разплака оная ми ти маминка, като зави на умряло… Трагедия. А Искренчо кротко усмихнат вика: “Маме, дай пари за дънки…” Как да несе умилиш?
Днес една такава маминка ме държа на телефона един час. Та се присетих. И се зачудих какво ли прави Искренчо. Последно май беше изгонил майка си от тях…