Пясъчен часовник - внимание: чупливо!

Пътува ми се. Иска ми се утре, вместо да стана в 6, за да отида на работа, да се наспя, да стегна една раница и да отпраша на някъде. Хубаво би било да мога да карам кола и естествено да изврънкам да ми дадат антиката. Но и без кола може. Само малко пари… Но, хайде да не развалем хубавата идея с делничности. Спомням си, преди 2 години успях да обиколя повече места в България, отколкото през целия си дотогавашен живот. Със Сашо бяхме измислили евентуален маршрут с изходна точка София и крайна цел Балчик. А местата за спиране по пътя бяха сравнително условни. Той да упражни шофирането, аз да правя компания и да навигаторствам. Противно на всички мнения и предразсъдъци, аз се оправям учудващо добре с посоките и картите. Та, тръгнахме рано сутринта във вторник (не помня датата, но помня, че беше септември и валеше). Някъде към 10 бяхме се справили успешно с излизането от София и спряхме за по чай преди Ябланица. Пропускам пътуването по магистрала Хемус, не за друго, а защото освен легендарния Правец и то мернат от далече, почти нищо не се виждаше. Въпреки, че ако беше разрешено спирането по мостовете (виадукти?), бих прекарала часове на тях, взирайки се надолу. Спеше ни се зверски, времето не предразполагаше към разходки - мрачно, влажно, студено. Починахме и продължихме. Можехме да избираме за спирка за нощуване между Рибарица и Априлци. Решихме - Априлци. Бях ходила там на сватба на един от всичките първи братовчеди и някак ми се искаше да започнем с място, на което все пак съм била.
На път ни беше и минахме през Троян. Много ми се искаше да видя тамошния манастир. Беше някакъв празник и сградата се пръскаше по шевовете. Надникнахме по стаите и определено не ни хареса идеята да спим там - малки и запуснати са, а ако човек има клаустрофобичен уклон, съвсем не стават. Иначе манастирът е почти изцяло построен от дърво, което с годините е станало тъмнокафяво към сиво, на места черно. Дълги чардаци опасват етажите и в стаите се влиза от там. От третия етаж може да се разгледа покрива на старата черква - покрит е с плочи във всички нюанси на сивото, приличащи на рибени люспи. Помотахме се, поразгледахме - Троянският манастир е един от най-големите и стари манастири в България - аз се заплеснах да чета надписите по стените на черквата. Дворът на манастира е невероятно красив - огромни борове хвърлят сянка над пейките, а макар че беше студено все още имаше рози.
По обяд стигнахме Априлци (любопитният факт е, че Априлци представлява 3 махали (села), свързани по между си с километри път, но обедидени преди години в град), който според дочутите слухове, се славел със селския си туризъм. Като културни хора потърсихме квартирно бюро, но там се спазва безапелационно обедната почивка и решихме да се поразходим докато стане време да се върнат на работа хората. И така, карахме си по шосето, когато видях табела - Вила “Изгрев” и стрелка, указваща посоката. И беше наблизо. Да, обаче и там нямаше хора. Пообиколихме, повикахме - а къщичката беше нова, кокетна и приятно подканваща много уморени пътници. Тъкмо се бяхме отказали, когато се появи някакъв младеж на колело. Мисля, че имаше или говрен дефект, или беше бавно развиващ се, но ни отключи, обясни криво-ляво кое къде е, прибра парите и ни остави. Свалихме багажа и решихме преди да се трупясаме, да пообиколом и да си изберем място за огън вечерта. На няма и 200 метра имаше чудна борова горичка, а до нея пасище. Градът, поне където бяхме ние, не предлагаше нищо интересно за разглеждане, та се прибрахме, изкъпахме се и прекарахме следващите 4-5 часа в сън. На свечеряване се разходихме да купим хляб и нещо за десрт, приготвихме хладилната чанта и одеялата и потеглихме към гората. Хубавото беше, че нападали клони имаше в изобилие - и малки, и по-големи, беше завет и кравите си бяха тръгнали. Огънят беше направо клада По едно време се наложи да го гасим, че да може все пак да се получи малко жар за пържолите. Е, жар не стана, но опечени на клон, опърлени по-скоро, мръвките бяха страхотни. По едно време заваля, но явно наистина избраното място беше добро, защото и без да се отдалечаваме много от огъня се скрихме под дърветата и останахме сравнително сухи. Когато дървата започнаха да попривършват, съвестно загасихме огъня и започнахме да се препъваме в тъмното към вилата. И там открихме шах. Не бях играла от малка, но въпреки това спечелих 2 игри.
Не зная дали са ремонтирали от тогава Троянския манастир (а дори и да са, някак не мога да си представя, че ще нощувам на такова място) и дали Априлци не се е поцивилизовал, но определено къщичката беше невероятно уютна - два етажа, на втория имаше 3 спални и баня, а на първия хол и кухня. И ако ми се бяга от шума на града, ако не искам да срещам тълпи от туристи и да чувам чалга под балкона си - то това е едно от местата.
Пътува ми се…