***
Всеки път сякаш за пръв път боли и всеки път се учудвам на това как е възможно болката да е така физически осезаема. Как въздухът не стига, как се задушавам в опитите си да поема дъх, как сърцето едновременно сякаш препуска и спира, как стомахът е свит на топка, как полагам усилия да не мигам, защото мигна ли, светът изчезва, изтича… Как е възможно да забравиш подобна болка? И отново да рискуваш да я изпиташ? Рискувах. И загубих.
Сякаш са ме програмирали - отивам някъде, убивам известно време, опитвам да не мисля. После пак оставам сама с призраците, с провалите и несбъднатите опити. С натрапчивото усещане, че някъде съвсем малко извън възможностите на зрението има някой, който се смее на много хубавата шега, която си е спретнал за моя сметка. Дали ако аз изчезна ще изчезна и болката?