Пясъчен часовник - внимание: чупливо!

Понякога, когато чета нещо и едновременно с това слушам музика и съвсем случайно музиката се окаже странно и дори плашещо подходяща за точния пасаж, се усмихвам на нищото и вярвам в чудеса. Понякога, когато вървя по улицата и дълго време е било мрачно и студено, унила съм и тъжна, точно в този момент винаги се появява слънчев лъч, само за мен. Понякога, когато търся равновесие и хармония, в съзнанието ми изниква образът на ефирна жена, балансираща по тънко въже над пропаст. Понякога, когато си мисля, че нямам мечти или са неизпълними, си спомням за един пролетен дъжд и за усещането да съблечеш всичко и да танцуваш на улицата. Понякога, когато искам да летя, сякаш отново сънувам скок от върха на невъзможно висока кула, вързана с канап. Понякога, когато смисълът е изгубен, желанието - изчезнало, вярата - погубена, се появява някой, който има нужда точно от мен в този момент. И понякога, когато надеждата за щастие е на път да умре, съвсем в последния момент осъзнавам, че дори аз в момента да не съм щастлива, то покрай мен е пълно с хора, които са. И се радвам за тях, а моята надежда се връща.

Billie Myers - Kiss the Rain