Преди години зачетох Лазаревата “Диагностика на кармата” - не ми беше по вкуса и не я дочетох, та може би изводите и съжденията ми в момента са повърхностни. Но ми направи впечатление следната теория: хората страдат заради грешки, случили се в рода им преди време - убийство, извършено от дядото, кара внуците да боледуват или прави някой от семейството стерилен; нагрубяването от бащата, кара сина да бъде нагрубяван и т.н. Теорията се доразвива с факта, че злото в света е до такава степен властващо, че изкуплението вече не прескача поколения, не чака за изкупление, появява се бързо и неминуемо - кара те да плащаш на мига, понякога и преди него…
Когато бях малка се опитваха да ми обяснят (суеверни хора), че физическият ми недъг е в следствие на това, че баща ми се е подигравал на недъгави хора. Беше доста удобно за обяснение. Понякога се е случвало да се чудя за чии грешки плащам - за сторените или за не сторените. За тези, направени от нягого преди мен и предадени ми по линия на кръвта, или за тези, които ще напшравя някой ден… Връщайки се към “Диагностика на кармата” и приемайки за изходен пункт факта, че ни се връща на нас самите, а не на децата ни, то не мога да не отбележа, че през последните няколко години (през 4 по-точно) животът ми е своеобразен кръговрат. С разликата, че ако при предишния цикъл развитието на проблема от точка А до точка В е отнемал месеци или години (при първия цикъл), то понастоящем разстоянието от точка А до точка В се измерва с дни в най-добрия случай. Едно от първите ентрита в блога ми касаеше идеята за пре-преживяването на живота. А моят е низ от dja-vu -та.
Човек наистина трябва да внимава какво си пожелава. Понякога имам чувството, че преживявам отново и отново едни и същи неща, но с различни хора. Аз също съм различна, но ако ситуациите и думите са различни, то значи ли, че аз правя едни и същи грешки? Или, опитвайки се да се променя, възприемам един определен моdus vivendi, който обаче в случая е неуместен? Или, защо, по дяволите, съдбата ми ме кара да преживявам и нещата, които съм причинила на другите? Всичко се връща, в срокове и граници, на които не мога да смогна. В рамки, които са така кратки, че не мога да осмисля и трябва да се уча да реагирам адекватно на мига, на секундата, да съм перфектна в ТОЗИ момент, защото може да няма утре. Какви грехове изкупвам? За чии грешки плащам? За собствените си или за тези на някой преди мен?
Ако бях религиозна, сигурно щях да падна на колене и да попитам: “Защо, Господи?”
Ако бях вярваща, щях да попитам: “Защо аз, Господи?”
Ако бях прекалено самоуверена, щях да попитам: “Какви планове имаш за мен, Боже?”
Но понеже съм си аз и Бог е последното, към което бих се обърнала, не защото не вярвам, а защото Той не се занимава с дребнавости, въпросът ми е: “Кога, къде сбърках?” и “Платих ли вече?”…
Платих ли вече?
И ако не съм, моля те, представи ми сметката, защото моите деца не искам да я плащат!
