Между хапчетата
Домашният арест продължава, но поне мога да чета и успявам да съсредоточа вниманието си върху нещо. Днес ровичках из блогове и търсех музика. Откакто търсачките отново не работят, откриването на точното парче стана малко по-трудно, но поне в тази област имам стари навици и изпитани пътечки за търсене. Даже това, че нещата не стават веднага, а отнемат известно време, прави крайният резултат по-радващ. Може би с всичко е така. Когато положиш повче усиля, за да получиш нещо, повече му се радваш.
В блоговете, поне в тези, в които най-сетне благоволиха да напишат нещичко, цари песимизъм и резигнация. Май не съм само аз в такова черно и мрачно настроение. Даже снощи разговорът ми с един приятел се въртеше изключително и само около погребения, смърт и прочие. Е, саркастично и иронично, но все пак…
Но намерих невероятни местенца с музика. Ужасен пират съм в това отношение. Исках да си дръпна отнякъде дискохитовете на 90-те, някаква носталгия май ме е обзела. Особено след като с умиление се сещам за една дискотека на плажа във Варна преди две лета - без да знаем се натресохме на “ретро” парти - все едно се върнах със 7-8 години назад. Музиката същата, само дето тогава пиех джин, а сега - бира. Намерих парчетата, а и още адски много неща в тази колекция. Човекът, който я е събирал, а пък и я е направил достъпна за лаици като мен, заслужава голям поклон.
Още 4 дни няма да излизам. Най-много ме е яд, че днес времето беше пролетно, а аз съм като зазидана вкъщи. Но се уплаших. В рамките на една година ми се стовариха толкова болести на главата, колкото не са през последните 4-5 години. Дали имуннта ми система сдава багажа или и аз като малките деца, когато ги пуснат за пръв път на детска градина, карам всички болести… не зная. Но този път беше наистина кошмарно. Шарката също беше отврат. Уф, хайде стига съм мрънкала. Стига да не ме уволнят за отсъствия (ама много съм се притеснила, народът боледува повече от мен), в сряда пак съм на бач. И все по-често се замислям, че искам да работя нещо друго.