Агррррррррр
Преди няколко дни един съученик, колега и т.н - всичко на куп ме помоли да му услужа с mp3 player-a за няколко дни, за да може, пътувайки за Италия, да разучава разни арии. Понеже човекът ми е правил услуги, пък и аз не намерих нищо лошо в това да се лиша за няколко дни от машинката, която така или иначе все още не е неотменна част от живота ми, казах ОК. И забравих - той така или иначе не беше сигурен, че ще му трябва наистина (е, нали ще пътува със самолет, а не с автобус). Преди няколко часа кротко отивах към среща с компания и младежът се обади, за да попита още ли важи предложениято. Казах да и предложих да мина да му го оставя - бях на 2 крачки от тях. Ама не бил вкъщи. Добре - да ми звънне половин час по-късно, за да му кажа къде съм. Е, обади се. Уведомих го. Минаха час, два, три… Пуснах му sms, за да му напомня, че няма да зимувам в заведението. Никаква реакция. Изрично казах, че имам ангажимент по-късно. Ни вопъл, ни стон… Преди малко е звънял, а аз не съм го чула. Е, няма да му се обаждам. Той иска услуга, нали? И се сещам, че винаги, когато имаме уговорка за 8 например, а аз чакам у нас, той идва към 10. Последният път се нацупи, защото след срещата с него имах друга среща. Е, какво да направя, че сам си яде от времето? Адски се дразня на хора, които нямат времето за нищо. Уговорките също. Един час е един час, пет минути също. Точността е качество, което уважавам и не спекулирам с него. Независимо, че на жените им било позволено. След като аз не закъснявам, моля и мен да не ме връзват.