Пясъчен часовник - внимание: чупливо!

След като са ви направили Рицар, трябва да кажете “Благодаря”.

Редно е да кажете “Благодаря” и когато получавате аплодисменти… дори и да идват малко късно.

Напълно допустимо е да пиеш Чай Съвсем Навреме, макар ин вече да сте пили един Почти Съвсем НАвреме, за който сте забравили.

Да употребявате думи като “моля” и “бихте ли били така любезни”, е не само добро възпитание, но и проява на здрав разум. Каквото и да гововрим, най-често биват изпълнявани учитивите молби.

Закривайте уста, когато кашляте, защото може случайно да блъснете някого в реката.

Ако нараните чувствата на някого - или друга негова част, - непременно се извинете.

Ако някой има рожден ден, редно е да му пожелаете “За много години”. Не е задължително да правите подарък, например Много Полезно Гърне, в което е имало мед, но ще е много мило от ваша страна.

Наистина е невъзпитано да се самопоканвате на Експедиция. Но ако все пак го направите, вземете си собствени Провизии… и гледайте да не се пречкате на другите.

Ключът към доброто възпитание е да помним, че малко Внимание, малко Мисъл за Другите променят всичко.

Превъртях скапаната зарибяваща изродска зомбясваща игра. Повече няма да я пипна! Сега остава да откажа и майка ми от нея.
ЗУМА!!!

Домашният арест продължава, но поне мога да чета и успявам да съсредоточа вниманието си върху нещо. Днес ровичках из блогове и търсех музика. Откакто търсачките отново не работят, откриването на точното парче стана малко по-трудно, но поне в тази област имам стари навици и изпитани пътечки за търсене. Даже това, че нещата не стават веднага, а отнемат известно време, прави крайният резултат по-радващ. Може би с всичко е така. Когато положиш повче усиля, за да получиш нещо, повече му се радваш.

В блоговете, поне в тези, в които най-сетне благоволиха да напишат нещичко, цари песимизъм и резигнация. Май не съм само аз в такова черно и мрачно настроение. Даже снощи разговорът ми с един приятел се въртеше изключително и само около погребения, смърт и прочие. Е, саркастично и иронично, но все пак…

Но намерих невероятни местенца с музика. Ужасен пират съм в това отношение. Исках да си дръпна отнякъде дискохитовете на 90-те, някаква носталгия май ме е обзела. Особено след като с умиление се сещам за една дискотека на плажа във Варна преди две лета - без да знаем се натресохме на “ретро” парти - все едно се върнах със 7-8 години назад. Музиката същата, само дето тогава пиех джин, а сега - бира. Намерих парчетата, а и още адски много неща в тази колекция. Човекът, който я е събирал, а пък и я е направил достъпна за лаици като мен, заслужава голям поклон.

Още 4 дни няма да излизам. Най-много ме е яд, че днес времето беше пролетно, а аз съм като зазидана вкъщи. Но се уплаших. В рамките на една година ми се стовариха толкова болести на главата, колкото не са през последните 4-5 години. Дали имуннта ми система сдава багажа или и аз като малките деца, когато ги пуснат за пръв път на детска градина, карам всички болести… не зная. Но този път беше наистина кошмарно. Шарката също беше отврат. Уф, хайде стига съм мрънкала. Стига да не ме уволнят за отсъствия (ама много съм се притеснила, народът боледува повече от мен), в сряда пак съм на бач. И все по-често се замислям, че искам да работя нещо друго.

Напоследък съм станала песимист. Нещо нетипично за мен. Не знам дали заради непрестанното главоболие и температура или поради други разни причини, но все по-често ми се губи смисълът на нещата. И желанието за каквото и да е. Иде ми да се гръмна. Надявам се да е нещо временно, защото това не съм аз и не се харесвам така. Още един празен ден.

(more…)

След трите дни болнични от миналата седмица, в които трябваше да пия чай, да си топля краката и да си горя лицето с морска сол, и двата работни дни вчера и в понеделник, днес се сдобих с още седмица домашен арест и като екстра - антибиотик. Не съм боледувала толкова от години. Мрън-мрън. Носът ми е сигнално червен и изисква контакт с минимум 2 пакетчета салфетки на ден, от температурата ми се спи непрекъснато, а най-лошото е, че имам чувството, че никога няма да се стопля. Мрън и лека нощ.

Или как разбрах що е то евфемизъм.

В стари времена по нашите земи на 14 февруари се чествала Богородица. Един от многото, посветени на нея дни. И, естествено бил неработен ден. Било забранено да се върши всякаква къщна или полска работа, за да се почете подобаващо Божията майка. В едно село, извстно с лозята си, живеел стопанин на име Трифон, който бил толкова отдаден на имота си, че не зачитал никакви празници. И понеже тази година денят се случил хубав, почти пролетен, той решил да излезе на лозето и да зареже лозите, та да дадат хубаво и много грозде. Речено-сторено. Режел си Трифон и си пеел, когато измежду лозите се появила някаква жена. Мигом Трифон разпознал в нея Богородица и така се уплашил от сторения грях, че изпуснал ножиците и се вцепенил. Жената се навела, вдигнала ножиците и му ги подала с остриетата към Трифон. Подавайки му ги обаче, тя му отрязала… “носа”.

Честит празник на виното!

Ако случайно срещнете приятели или познати, възпитанието изисква да ги попитате как са, но трябва и искрено да се интересувате от отговора.

Времето е добра тема за начало на разговор, тъй като времето, добро или лошо, интересува почти всекиго.

- Продължава да вали сняг - тъжно отвърна Ийори.
- Така е.
- И замръзва.
- Така ли?
- Да - каза Ийори. - Все пак - продължи той малко по-бодро - скоро не е имало земетресение.

Помнете, че мнозина обичат да разговарят с такива, които обсъждат Значителни Неща и употребяват кратки, прости думи, например: “Какво става с обяда?”

Когато разговаряте, винаги се изразявайте така, че събеседникът да ви разбира.

Семейството е разпространена тема за разговор, но помнете, че тя вероятно интересува само най-близките ви приятели и роднини.

Не забравяйте, че тема, интересна за вас, не винаги е интересна за другите.

Да говорите на дълго и на широко на тема, отегчителна за другите, е не само неучтиво, но понякога и опасно.

Натъкнете ли се на Муслон, най-добре е изобщо да не подхващате разговор. Щом той каже: “Хо-хо”, просто си тананикайте.

Помнете, че не всеки има желание или дарба за повърхностни разговори и празни приказки.

Добрият събеседник знае, че празните приказки, макар и приятни, не могат да заместят съдържателния разговор.

За щастие е излишно да се притеснявате как разговаряте с най-добрите си приятели. С тях можете да се отпуснете и да приказвате за всичко… или за нищо.