Пясъчен часовник - внимание: чупливо!

Снощи бях на рожден ден на Морти. Най-вече, за да си прибера книгите, но и да поизляза. Запознах се с форумния си син - сладко хлапе. И се видях с хора, по-неочаквано и от най-неочакваното, с които не съм се виждала от адски много време. Като за начало, имахме среща с някакви приятели на hindu. Единят от тях се оказа господинът Герге, с когото пет дни си лазихме по нервите на морето. Отслабнал и без работа, но този път простотиите (в най-добрия смисъл на думата), които ръсеше ме забавляваха. Хех, може би дори щяхме да пофлиртуваме, ако не се бях изнесла в 12 Другата среща беше с една колежка от университета. Оказа се сестра на Морти. Светът наистина е адски малък. Отново водих един от ‘онези’ разговори с Ицо. Не знам какво ми става. Отвреме на време се примирявам с това, което имам, а друг път нещо в мен надига глава и крещи, че не може така. Ситуацията между нас е изключително патова. Времето ще покаже как ще се развият нещата, но знам, че ще боли. И сега боли.