Нерви
Едва ли има нещо, което да ме дразни повече и да не мога да преглътна или да свикна с него, отколкото шофьорите, които паркират по тротоарите. Особено пред нас - има няколко планирани зелени площи, които обаче поради честото им заемане от коли са не само безтревни, но и пръстта от тях е разнесена по заобикалящите ги плочки. Или… вървя си по тротоара, нямам желание да цепя направо през граднките, но обикновено това ми право на пешеходец е отказано, тъй като и на тротоара, и в клата до него има по някой спрял джип. Заобикалянето е невъзможно. Или се връщам около няколко метра назад и търся друг път, или съм принудена да сляза на улицата, където някой друг шофьор с мръсна газ минава точно през локвата и ме изкъпва. А дори и да няма кола на тротоара, то той е толкова кален от гумите на колите, че няма начин да не се освиня. Писна ми! Иде ми да им спукам гумите, да им издера с ключове вратите, да им ритам броните, докато се огънат… Обаче защо и аз да прибягвам до вандализъм? Нима мястото, по което аз трябва да се движа е улицата? Нима няма кой по дяволите да започне да прилага законите в тази държава? Та паркира ли се по тротоарите? Аз къде да вървя? Писна ми, сериозно ми писана! Дали случайно пък няма закон за тия неща?