Пясъчен часовник - внимание: чупливо!

Видиш ле хе там оня, обесения на хълма? Хайде да идем и да се полюлеем на краката му, докато още не са окапали. Мирише, викаш? Ами няма как, ще мирише - лято е и се разлага бързичко. Пък и от тука мога да видя рояка мухи, дето кръжи около него и снася яйца в разкапаните му меса. Хайде де, не се дърпай, ела да се полюлеем на краката му, докато още ги има. Помня, като тръгнаха да го бесят, цялото село наизлезе след каруцата, с която го караха. Всички бабички бяха там - коя с бастун, коя я носи някой… младите булки и те, наконтили се като по Цветница, отиват на зрелище. Родилките с децата, девойките на групички… нямаше жена да не е тръгнала да види как ще му окачат въжето на шията. После, като се качиха на хълма, като започнаха да приказват, да кълнат и вият; изредиха се да го заплюят по ред. А той седеше, сгърбен, с ръце, вързани на гърба и пранги на краката, плюнката и храчките се стичаха по лицето му… После някоя хвърли камък, ама крив й беше мерника, та не уцели. Ама и другите подхванаха. То на селския хълм камъни много. И така… докато ритнат столчето бяха му сцепили месата на човека. Помниш ли как се загърчи като увисна, ама дума не обели през цялото време, мълчеше си и сякаш не беше там. И като почна да бере душа пак не проговори. Не изстена даже. Ей го - седмица вече виси там, разкапва се, а никой не се сеща да го свали и погребе. Хайде де, ела да се полюлеем на краката му. Лани кака и дружките й се люляха на краката на предишния обесен, а мен не пуснаха - малка съм била. Ама аз сега ще ида и ще се полюлея. Ама ела с мен, че не е интересно самичка. Ела да се полюлеем на краката на даскала…