Пясъчен часовник - внимание: чупливо!

Много ме радват такива неща. Току-що, проверявайки кой, къде, какво е написал, все едно си влязох в моя блог А съвпадъкът радва още повече, защото с автора на другия блог сме родени на една и съща дата.

Видиш ле хе там оня, обесения на хълма? Хайде да идем и да се полюлеем на краката му, докато още не са окапали. Мирише, викаш? Ами няма как, ще мирише - лято е и се разлага бързичко. Пък и от тука мога да видя рояка мухи, дето кръжи около него и снася яйца в разкапаните му меса. Хайде де, не се дърпай, ела да се полюлеем на краката му, докато още ги има. Помня, като тръгнаха да го бесят, цялото село наизлезе след каруцата, с която го караха. Всички бабички бяха там - коя с бастун, коя я носи някой… младите булки и те, наконтили се като по Цветница, отиват на зрелище. Родилките с децата, девойките на групички… нямаше жена да не е тръгнала да види как ще му окачат въжето на шията. После, като се качиха на хълма, като започнаха да приказват, да кълнат и вият; изредиха се да го заплюят по ред. А той седеше, сгърбен, с ръце, вързани на гърба и пранги на краката, плюнката и храчките се стичаха по лицето му… После някоя хвърли камък, ама крив й беше мерника, та не уцели. Ама и другите подхванаха. То на селския хълм камъни много. И така… докато ритнат столчето бяха му сцепили месата на човека. Помниш ли как се загърчи като увисна, ама дума не обели през цялото време, мълчеше си и сякаш не беше там. И като почна да бере душа пак не проговори. Не изстена даже. Ей го - седмица вече виси там, разкапва се, а никой не се сеща да го свали и погребе. Хайде де, ела да се полюлеем на краката му. Лани кака и дружките й се люляха на краката на предишния обесен, а мен не пуснаха - малка съм била. Ама аз сега ще ида и ще се полюлея. Ама ела с мен, че не е интересно самичка. Ела да се полюлеем на краката на даскала…

23. За да се изпита водата за пиене - напълни до 3/4 едно чисто 1/2 литрово шише с водата, прибави 1/2 лъжичка чиста кристална захар. Запуши добре и дръж го два дни на топло. Ако водата стане мътна или млечна, не може да се пие непреварена. Мътната вода става прозрачна, като й се капне малко стипца. За миене водата се подобрява, като се слага по една супена лъжица стипца на 16 литра вода.

24. Как се познава дали млякото е разредено с вода. Натопи една съвсем гладка кука за плетене в млякото за няколко секунди; ако млякото е чисто, ще образува една голяма капка в края на иглата; ако в млякото има вода, то или ще изтече бързо надолу в няколко малки капки, или пък върхът ще остане съвсем сух и чист.

25. За да се освежи мляко, което започва да се пресича, посипва се със сода бикарбонат на прах и то за всеки 360 грама толкова, че да покрие една монета от 2 лева; след това млякото се възварява и остава прясно.

26. За да се пази млякото от вкисване през лятото, прибавя се на всеки 300 грама мляко по две чаени лъжички варена вода. Чаена лъжичка чиста сол, или малко борна киселина, или стърган хрян, прибавена към всеки 360 грама мляко, също ще запазят млякото за няколко дни. Бучка захар може да запази каймака през горещите дни.

27. Ако млякото е малко пригоряло, вкусът на изгоряло може да се махне, като се сложи съда в студена вода и се прибави в млакото малко сол. Изплакни първо със студена вода съда, в който ще се сгрява млякото, и то не ще прегори.

28. Когато млякото ще се употреби вместо каймак в кремове или в кафе, свари го и го сервирай горещо; ще има действието на каймака.

29. За да не се пресече млякото, когато ври, прибавете му малко сода за сладки. (Б.р. - щипка сол или сода за хлеб върши същата работа.)

30. Ако не сте сигурни дали каймакът не е вкиснал, и няма друг наблизо, а трябва да се употреби, разбъркай го с малко сода. Това ще предпази от пресичане дори в горещо кафе.

31. За да се получи повече каймак от млякото, стоплете млякото докато стане топличко и тогава го изстудете изведнъж; така ще се яви повече каймак на повърхността.

32. Вместо каймак - сбийте три яйца на твърда пяна; постепенно сипвайте върху тях врял горещ чай докато се получи гъстотата на каймак.

33. Намажете с масло устието (гърлото) на каната с каймака, или пък сложете малко масло под устието (гърлото), и каймакът не ще капи върху покривката, когато се налива.

34. Как се изпитва чисто масло. Сложете малко масло в чаена лъжичка и я подръжте над пламък; ако маслото е чисто, то ще заври и пуши спокойно, ако е с примеси, то ще пращи и пръска, когато се загрее.

35. Когато маслото е много кораво за намазване, обърни гореща тенджера или тиган над съда с маслото в продължение на няколко минути. Това ще смекчи маслото без да го стопи. Съдът или тиганът се стоплят, като се сложат във фурната или се налеят с вряла вода.

36. Ако маслото не ще да се сбере, когато се бие, прибавете една лъжица сода за сладки, размита в половин литър вода; бийте маслото един момент, и то ще се сбере много добре.

37. За отваряне капака на стъклени буркани с консервиран зеленчук или плодове, които са се затегнали - поставете буркана в дъното на дълбока тенджера, наполовина пълна с вода; нека заври водата и поври няколко секунди. Капакът ще се отвори лесно. Или може да се сложи горещ капак от тенджера или горещо желязо на върха на капака за две минути.

38. За да бъдат запазени от въздуха буркани с фрукти, след като бъдат затворени, се поставят в разтопен парафин.

39. За да се запазят от плесен запечатани плодове, сложете една малка торбичка със синапови зърна над плодовете и ги запечатайте както обикновено. Друг начин е да се сипят няколко капки глицерин над плодовете, преди да се завинти капака. Също предпазва от образуване на плесен малка торбичка с горчица или няколко парченца хрян, сложен върху туршията. След като бурканите са запечатани, сложете ги на страна, докато плодовете изстинат; по този начин плодовете не изплуват отгоре.
40. За да се запази хубавия червен цвят на ягоди или грозде, след като се сварят, прибавете по 2 супени лъжици оцет на всеки литър сварено сладко.

41. Ако сервирате пресни ягоди, след почистване сложете ги в дълбоко блюдо и им прибавете по една супена лъжица оцет на всеки 300 грама ягоди, захар за вкус, и ги оставете да постоят, преди да ги сервирате. Те са превъзходни.

42. Да се подпомогне сваряването, когато се варят сушени фрукти, като сливи, зарзали, смокини и пр., прибавете по една чаена лъжичка брашнена кола (картофено брашно) на всеки четвърт килограм плодове. Това прави хубав сироп и придава добър вкус.

43. Когато се варят много кисели плодове е нужно много по-малко захар, ако се прибави малко сол. И вкусът също се подобрява. Преди да сложите захар, разтворете по 1/4 чаена лъжичка сода на всеки литър компот от кисели плодове и похлупете с капака; ще трябва много по-малко захар.

44. Когато правите мармалад, оставете фруктите да врат десетина минути, преди да прибавите захарта, и тогава е достатъчно само половината количество захар.

1. За да си отбележите някоя страница в тази, в готварската или в друга някоя книга, метнете една гумена връзка надлъж през страницата и гърба на книгата.

2. Залепете вътре на корицата на готварската книга един широк здрав плик, в който да си пазите неопитани или любими рецепти. За същата цел е много подходящо и евтино една кутия с картончета; ще залепите рецептите върху картончетата и ще ги наредите в азбучен ред.

3. Удобна фуния за пълнене на солници, кутия за пипер и пр. може да се изготви набързо от един плик, като се отреже малко на върха.

4. Ако тапа се разкъса и падне в шишето, сложете в шишето амоняк, така че тапата да плува, и го оставете да постои няколко дни. Амонякът ще разяде тапата или пък ще я разтроши така, че да може да излезе.

5. Хубава подложка за горещи тенджери може да стане от средата на стара сламена шапка; краищата й ще се обшият с ширит.

6. За да се изстуди бързо блюдо с пудинг или друго горещо ядене, сложете го в съд със студена добре посолена вода.

7. Лук за подправка - насадете един-два прорасли лука в саксия с хубава земя и го сложете на кухненския прозорец; скоро ще изникнат стръкчета, които ще се употребят за подправка на супи и пр., скоро други поникват на тяхно място; лукът расте дълго време. По същия начин може да се въди и магданоза.

8. За да се запази стъкло от счупване, когато се налива в него вряла вода, слага се първо в стъклото една лъжица. Този начин може да се употреби, когато се налива гореща супа, горещ компот, или друга гореща течност в стъклен или друг чуплив съд; колкото по-широк е съдът, толкова по-широка трябва да бъде лъжицата. Когато се налива фруктов сок или желе в стъкло, слага се нож или лъжица, преди да се налее горещото желе или плодове, и съдът не ще се строши. Ако съдът е много чуплив, трябва да се сложи върху влажна кърпа, преди да се налее горещата течност.

9. За да стои покрито ястието - вместо капака, сложете една чаена лъжица масло във водата, ако варите сух боб, или друг сух зеленчук, за да премахнете неприятността да вдигате капака, което иначе непременно ще трябва да сторите. Маслото действа също като петрол върху развълнувано море и уталожва водата. Ако краищата на тенджерата са намазани добре с масло, това също помага.

10. Ако дръжката на капака на една тенджера или котел се извади, промушете една бурма през капака с главата надолу и завинтете една тапа върху стърчащия край на бурмата; тази дръжка не се нагорещява и може да се смени, когато се изцапа.

11. Ако супата е пресолена, не я хвърляйте; нарежете един суров картоф и го сложете в супата да поври малко - и соленият вкус ще се загуби; извадете картофа и го употребете за друго ястие.

12. За да има супата богат, приятен вкус, слага се на всеки литър супа по едно парче сирене, колкото орех, преди да се сервира супата. Ако в картофена супа се сложи малко сварена целина, супата придобива чудесен вкус. Стъргано сирене подхожда добре към супа от лук.

13. За да се извади мазнината от гореща супа, супата трябва да се прецеди през кърпа, намокрена предварително със студена вода. Повечето от тлъстината ще остане в кърпата.

14. Ако зеленчук или друга храна прегори, махни веднага капака и сложи тенджерата в съд със студена вода. В разстояние на 15 до 30 минути вкусът на изгорялото ще се махне, или почти ще изчезне. Ако е изгоряло, отрежете изгорялото, стоплете яденето и го приправете на сол, киселина и пр. Ако е пригорял зеленчук, месо или плодове, топнете веднага едно малко парченце дървен кюмур, - вкусът от прегорялото напълно ще се махне.

15. Ако сте сложили мнго сол в готвеното, вържете върху тенждерата една чиста кърпа и посипете върху нея една лъжичка брашно; остави яденето да заври няколко минути и брашното ще погълне излишната сол. Ако яденето е пресолено, може да се противодейства, като се прибави по една лъжичка оцет и захар.

16. За да се пречисти бързо от дим една стая, натопи пешкир в оцет и гореща вода (по равни части), извий го и развявай полека над главата си в стаята.

17. За да се махне миризмата от тютюн бързо из стаята, сложи в стаята една кофа вода, в която има една шепа сено. Това премахва и миризмата от боя.

18. Миризма от изгоряла газ - пшениченото брашно е най-добрият унищожител на миризма, причинена от разсипана или подпалена газ. Това трябва въобще да се знае, защото брашно има винаги наблизо.

19. За да се угаси горяща газ, полей малко върху пламъците, за да угаснат изведнъж. Не наливай вода върху гореща маз, задуши я с брашно или със стара покривка.

20. За да се угаси огън в куминя, сложи пълна шепа сяра върху огъня, като затвориш вратичката на печката; димът ще навлезе в куминя и ще угаси изведнъж огъня.

21. За да се очисти куминя от сажди, изгори картофени кожици, или стари цинкови кутии от мармалад в печката, или пък вземи от тенекиджията малко парченце цинк и го сложи върху горещ огън. Също няколко грама ситен серен прах, сложен върху червени въглени, е също така добре.

22. Ако газената печка или ламба пуши, или има неприятна миризма, поставете я върху сандък на около половин метър над земята. Парченце камфорна смола, хвърлена в резервоара за газ, ще махне лошата миризма и ще даде по-ясен пламък. Ако запаленият фитил е много висок и не може да се сниши, хвърлете върху му една шепа сол, за да угаси изведнъж пламъка.

Едва ли има нещо, което да ме дразни повече и да не мога да преглътна или да свикна с него, отколкото шофьорите, които паркират по тротоарите. Особено пред нас - има няколко планирани зелени площи, които обаче поради честото им заемане от коли са не само безтревни, но и пръстта от тях е разнесена по заобикалящите ги плочки. Или… вървя си по тротоара, нямам желание да цепя направо през граднките, но обикновено това ми право на пешеходец е отказано, тъй като и на тротоара, и в клата до него има по някой спрял джип. Заобикалянето е невъзможно. Или се връщам около няколко метра назад и търся друг път, или съм принудена да сляза на улицата, където някой друг шофьор с мръсна газ минава точно през локвата и ме изкъпва. А дори и да няма кола на тротоара, то той е толкова кален от гумите на колите, че няма начин да не се освиня. Писна ми! Иде ми да им спукам гумите, да им издера с ключове вратите, да им ритам броните, докато се огънат… Обаче защо и аз да прибягвам до вандализъм? Нима мястото, по което аз трябва да се движа е улицата? Нима няма кой по дяволите да започне да прилага законите в тази държава? Та паркира ли се по тротоарите? Аз къде да вървя? Писна ми, сериозно ми писана! Дали случайно пък няма закон за тия неща?

Иде ми да направя около 12 обиколки на квартала в слонски тръс, иде ми да викам, иде ми да хвърлям разни чупливи работи по разни хора и да ги уцеля, и да ги боли. Ебем ти деня, ебем ти времето, ебем ти скапания живот. И ми иде да повтарям “ебем ти” докато прегракна.

От известно време се каня да напиша специално ентри за книгите - страст, необходимост и невероятно удоволствие за мен. Сигурно ще е хаотично - не мога да подредя по никакъв начин по “любимост” заглавия и автори. Но мога да опитам поне да изброя и… знам ли още какво.
В началото беше… Стивъ Кинг. В буквален и преносен смисъл. Прочитайки “Живата факла” (a.k.a. “Подпалвачката”), се влюбих в книгите му. Чаках ги с нетърпение да се появят на пазара, имала съм дни, в които съм завършвала някоя негова книга, изяждала съм с кориците друга и вечерта съм започвала трета. В момента препрочитам “Гняв” - тя е въпросната, запълнила невероятно прекрасния летен ден преди повече от десет години. Не зная с какво ме впечатли толкова тогава, затова сега си я припомням. От друга страна, не съм чела нищо негово след катастрофата, която, до колкото са ми казвали приятели, коренно е променила света на книгите му. Освен “Черният дом”, но “Талисманът” беше определено по-добра. Любими сред любимите - “Сиянието”, “Дългата разходка”, “Очите на дракона”… О не, няма смисъл - всичките са ми любими.
Зелазни от своя страна ме запали по фентъзито като жанр. Историята с “Хрониките на Амбър” е идентична с тази с книгите на Кинг. Когато разбрах, че е починал, ми беше невероятно тъжно, че няма да има повече светове и герои, измислени от него. Най ме е яд заради започнатата нова фентъзи поредица, която не успява да завърши. А сред другите обичани негови книги е трилогията за демона Ази, написана в тандем с Шекли - няма такъв смях
Книгите на Пратчет винаги са ме очаровали. Историите за Ринсуинд и Двуцветко, за баба Вихронрав и леля Ог, както и сагата за градската стража на Анкх Морпок, ме зареждат с някакъв позитивизъм. Независимо от това, че на места философията, която просто извира между редовете не е никак оптимистична. Но някак успява да ми внуши, че добрите винаги побеждават. Или най-малкото, всеки получава, каквото заслужава. От друга страна, книгата му, написана с Нийл Геймън “Добри поличби”, е за мен своеобразно продължение на историите на Ази. И това ме радва. А, и още, в разрез с общото мнение, илюстрациите на новия художник ми харесват повече.
Обожавам “Колелото на времето” или по-скоро трябва да употребя минало време. Джордан прекалено много разводни историята, проточи я… Но въпреки всичко, чакам единадесетата книга, за да разбера все пак какво се случва. Гаден човек се оказа. Обаче поне в началото започна добре. Е, новата книга излиза на двадесети този месец, ще видя дали се е поправил. Време е вече да свършва с тази сага. Въпреки, че ще ми липсва.
Отплеснах се по съвременни автори. А мога да добавя още доста. Харесва ми “Хари Потър”, поредицата на Мартин “Песен за огън и лед”… Усещам обаче, че нещата вървят в една доста развлекателна насока. Може би, защото класиката я чета не за удоволствие, а по принуда. Така се развалят потенциалните любители на утвърденото. Но някак не мога, когато искам да си почина, да отворя “Под игото” или “Дон Кихот”. Но виж, с удоволствие се връщам понякога към “Тримата мускетари”.
Ако се сетя за още, ще допълвам. Защото вече в съзнанието ми изплуват още и още имена. Стайнбек, сестрите Бронте, Антон Дончев, Стоян Загорчинов… Стига де!