Пясъчен часовник - внимание: чупливо!

Може би по повод предишния пост… Понякога ми трябва известно време, за да осмисля и приема някои неща. Първоначално реших, че не е хубаво любовта (обичта повече ми харесва като дума и емоция) да определя живота ти. Реших, че трябва да си бил лишен от нея, за да я търсиш така отчаяно. Но после, след като помислих…  Аз съм  била и още съм един обичан човек. Гушкано, изслушвано, разбирано, но не глезено, дете.  Човек, свикнал на физически и емоционален  комфорт и допир. Човек, търсещ хармония.  И не е ли логично, когато си получил  толкова много обич, да искаш да дадеш?  И още…  извън Християнството, но вярвам, че  любовта ще спаси света, защото любов е да приемаш човека и хората изобщо такива, каквито са. Без значение дали на теб са ти удобни, а просто защото всеки е уникален и ценен сам по себе си. Да обичаш самото същество човек. Или котка, или куче… или… не паяк обаче Обичам… дните и нощите, които са ми дарени и искам да ги живея пълноценно, да взимам и давам, защото всеки може да ме научи на нещо, а аз мога да дам от себе си на този, който е готов и иска да вземе. Обичам… те.