Пясъчен часовник - внимание: чупливо!

Днес открих, всъщност се убедих, всъщност се уверих за пореден май път, че… СТРАДАМ. Аз съм една изключително страдаща личност.

Страдам от размножение на личността - ний тук си съжителствуваме няколко на брой индивида в една малка за стандартите глава. Или беше голяма? Не помня, сигурно някое друго аз знае.

Също така, държа да отбележа, за протокола и заседателите, че страдам от вятърничавост. Много несериозно взимам глада в Сомалия и посещението на Кондьо-лиза (него не го ли опандизиха пак?) в милата ми родина. Даже сериозно се възрадвах, че кръчмата на Мак и Доналдс е овардена от полицайчета. Да не говоря колко ме вълнува, че мостът на влюбените (де-де-де) не бил използуваем. Вятър работа. 

Във връзка с горното, държа да се отбележи, че от ония дни ми свири нещо в ушите. Таман си викам - “Ей го бе, ей го бате, носи вятър в ушите ми…”; то се оказа съвсем тривиално ушно някакво неразположение. Та сега страдам и от недочуване.

Страдам също така от пролетна умора. Никак не ми се работи, нищо не ми се похваща, дет се вика. Хубавото е, че покрай това страдание, за мен целогодишно е пролет. Е, като изключа четирите месеца зимен сън. Тогава страдам от затлъстяване, поради липса на движение.

Всъщност, аз съм един многострадален човек. Не че се оплаквам, страданието съм го приела и прегърнала като начин на живот и даже страдам, когато не страдам. А днес страдам, че споделих страданието си и ще бъда съжалявана от ‘каж-го-де’ хора. А, състрадание май беше думата… Дааааааааааааааааааааа…