Кестени, кестени
През първите 17 години от живота ми имах кестен пред прозореца. За мен пролетта настъпваше с цъфването му. Спомням си, как излизах на козирката пред прозореца 
и се протягах да си откъсна кестенов цвят. А долу обикновено вървеше поток от хора, всеки забързан нанякъде, минаваха трамваи… Гледах отвисоко и се криех между клоните на кестена. Не знам защо толкова обичам цъфнали кестени. Има къде-къде по-красиви дървета, с по-кичести цветове. Може би защото ги свързвам със София. А независимо от всичките й недостатъци, тя е моят град и я обичам. Не мога да си представя да живея на друго място, било то по-красиво или по-чисто. Обичам София и кестените. И пролетта.
Ооо, обожавам кестените, това е любимото ми градско дърво. И аз съм отраснала на улица с кестени от край до край. Даже се подигравахме на децата от съседните, по-нещастни улички, че са наказани с брези
Comment by Антония — 29.04.2006 @ 11:18
За мен пък зимата започва с количките с печени кестени до паметника (Альошата) в Бургас…
Comment by Мила — 30.04.2006 @ 19:49