Пясъчен часовник - внимание: чупливо!

Колко думи употребяваме в ежедневното си общуване? 100? 200? Какво представляват активният и пасивният речник? Логично, активен речник са думите, с които си служим ежедневно, например: моля, дай, заповядай, донеси, сирене, кремвирш, хляб, аспирин, презерватив, билет… Може би наборът от думи, който съставя активния речник се доближава до 2-3 000. Пасивният е малко по-различен. Това са думи, чието значение знаем, но не ни се налага да ги употребяваме ежедневно. Това са по-често специфични термини, свързани с някаква област на живота ни (но не на работата, защото тогава отиват в активния), която обаче не споделяме ежедневно с другите. Или архаизми. Или неологизми. Например: абажур, виадукт, мухозол, алпака… Пасивният речник би могъл да достигне до над 10 000 думи. В зависимост от интересите на индивида. За сравнение в “Под игото” Вазов е употребил малко над 50 000 различни думи.

Смея да твърдя, че имам богат речник. Напоследък обаче все по-богат си остава пасивният за сметка на активния. Говорът ми изобилства от паразитните “всъщност, нали, иначе, сиреч”, разни чуждици, малко (малко ли?) поне гласно ругатни… Започвам да се плаша, че като цяло речникът ми обеднява. Не защото не знам значението на дадена дума, а защото ми се налага да я търся, когато знам, че я има, а тя е подходяща за случая. Жалко е. И на какво ли се дължи? Не чета по-малко от преди, говоря с много хора. Дали книгите са станали по-елементарни (поне тези, с които си почивам), или кръгът от хора, с които съм се обградила, страда от беден речник? Започвам да си мисля, че трябва да вложа малко средства в речници - синонимни, тълковни и прочие. Ако не друго, винаги е забавно да се играе на речник.

И още за думите. Преди време с един приятел си говорихме за телепатията. Аз бях против, защото някои мисли трябва да остават лични. Сега обаче мисля, че има моменти в живота, в които думите са несъвършено средство за общуване. Независимо от красотата и разнообразието им. Понякога жестовете и делата говорят. Но понякога просто определен човек трябва да бъде в главата ти, за да разбере точно какво мислиш. 

Думички… И не на последно място относно тях, хубавата българска поговорка: “Език кости троши”.