Пясъчен часовник - внимание: чупливо!

Забавни и не до там, но получиени от моя милост по мейла от ученици. Можете да ги намерите ТУК, ТУК и ТУК. Коментарът и емоциите са за ваша сметка.

Утре - 31. 05. е международен ден без тютюнев дим.

А вдруги ден - 01.06. е ден на детето.

Ако пушите, опитайте да не го правите, а ако шофирате, не забравяйте да сте със запалени фарове цял ден!

За пръв път попадам на така остроумно направен хороскоп ТУК. Някои неща са много верни и си ги знам. Други ме изненадаха… приятно, да речем. Препоръчвам на всички със странно чувство за автохумор

Имам (грешен ираз, но популярен) най-страхотният мъж, за когото някога съм мечтала.
Обичам го така, че мисля преди всико за него, а не за себе си (и не е ли това дефиницията на това да обичаш някого).
Природата ми диктува да му повтарям по сто пъти на ден колко го обичам, но не го правя… Защото ме е страх да не се стресне. Защото ме е страх да не би да не ме разбере… Защото ме е страх най-вече, че ще ми отвърне с мълчание. Такъв е той. Не говори. Не говори с думи. Но, освен, ако не се лъжа неимоверно много, говори с душата си. Страх ме е да повярвам, че и той ме обича. Но искам да е така. Страх ме е да мисля за утре, но без това утре аз ще съм на никъде. И странно ли е? Сигурно да. Представете си просто един невероятно добър човек. Човек с принципи и морал. Човек, поне според мен, невероятно романтичен на дела, но не и на думи… Някъде бях чела, че истинската любов шепне, а фалшивата декламира. Той шепне. Аз искам да декламирам, но мълча. Не знам кого да попитам какво се прави в такъв момент. Лазиш по нервите, тръгвайки си, вдигайки скандали, поставяйки условия… или чакайки да видиш има ли утре. Чакам. И се надявам. Няма думи за утре, има само емоция сега. И доказателства за нея.
И въпреки всичко искам да кажа “Обичам те”. Без страх, че ще ми отвърне мълчание.

Току-що се смях от сърце на рекламните анализи на Eneya.

Вчера бях на Панаира на книгата, където оставих малко пари за душата. От “Бард” (и все се заричам, че ще е за последно, защото много свалиха нивото на правописа) взех тези двете:

А от Вузев се снабдих с още две книги на Тери Пратчет, с които да попълня наскоро започнатата колекция:

Междувременно се видях с бивша колежка от времето, в което и аз работех в издателство. И тя ми разказа как предишния ден е отнесла грандиозен скандал заради мен. Историята е следната - когато работех във въпросното издателство, ми поръчаха да измисля въпроси за лексикон, така наречената книжна конфекция, която се продава, без да е особено стойностна. Е, аз реших да не мисля нови, а да им предложа преди това въпросите от личния ми лексикон от девети клас, 100 на брой. Харесаха ги, издадоха го. И продължават да го издават. Та именно във връзка с този лексикон някаква женица се изтапанчила пред колежката и започнала да дудне: “Вие знаете ли какво продавате? Този лексикон е престъпление…” и т.н., и т.н. Нинка (колежката), която е много спокоен човек, я попитала какво точно има предвид. И онази, вече насърчена да споделя, се отприщила: “Как може да публикувате такива въпроси? Ето например този (споменат и под номер) “Замисляли ли сте се някога за смисъла на живота?” е престъпен въпрос! Не може да се задава такъв въпрос на дете. Зададе ли му се, то иска да се самоубие! Това са доказали психолозите!”. После попитала Нинка дали тя е автор (а на мен името ми е на корицата), и тя, разбира се, отрекла. Онази рекла, че ако съм била аз, щяла да ме съди… Ужас!
Какво му е на въпроса? И какво лошо има да си го задаваш? По този повод снощи проведох разговор (монолог де) на тази тема. Все още не знам какъв е смисълът. Знам само, че трябва да има такъв. И не ме устройва отговорът за мен да е 42.

Гледах X-Men: The Last Stand, ченето ми наистина увисна на някои места, особено в края. За не-гледалите, няма да казвам кога, а гледалите, ще ме разберат. Може да не е шедьовър, от кино не разбирам, но ми напълни душата. Зарадвах му се. А тия дни ще изгледам и първите две части отново, за припомняне (дори намерих от къде да ги… взема, да речем).

Ами, това е за този уикенд. Сега трябва да седна и да измисля двайсетина въпроса за тест по литература. Надявам се, че и вашите почивни дни са били ползотворни и емоционални.

Имам огромното желание да правя ремонти. И способност също така. Иде ми отръки да майсторя разни неща, а по отношение на идеите съм направо неповторима. Не се фукам. Така е. Естествено, че за ремонт или строеж трябват пари. Доста при това. Миналата година изремонтирахме апартамента и по този случай ще изплащаме кредит още 4 години. А на мен ми се иска да стегна вилата. Там от 3-4 години обитават две момчета. И милата ми къщичка се е превърнала в долнопробна мърлява ергенска квартира. От най-гадните. Всъщност, моят етаж от къщата и таванът, според мен, се нуждаят от препострояване, не толкова от ремонт. И от ограда. На всяка цена ограда! Защото ми омръзна козите на селяните да ми опоскват ягодите… Искам да ида в “Стани богат”. Все си мисля, че поне до 25 хилядарки ще стигна. А те ще ми стигнат на първо време

Всъщност защо се опитвам да описвам пътя, който изминавам в момента? От една страна, защото все някой може да помогне със съвет, ако вече го е изминал - затова пиша тук, а не на хартия. От друга страна, за мен е много важно да имам записани хронологията и преживяванията, за да мога да ги попоглеждам в моментите, в които волята ми се сломява и едно предателско гласче започва да каканиже: “Е, какво ще ти стане от една цигара?” (или от две, от кутия… от два дни пушене?) Ето какво може да стане - пак да трябва да мина през абстинентния период, да крещя на хората около себе си, да нервнича, да мисля непрестанно за това как НЕ ТРЯБВА да пуша. Не че не бих предпочела да съм от този тип хора, които пушат по една цигара седмично в компания, но се познавам и знам, че без едно мога, с едно не. То и с алкохола е така. Но, ето, за това ми е думата - страхотно изкушение е. Но народът има една поговорка, както винаги вярна: “Страх лозе пази.” Докато ме е страх, че дори и една запалена цигара ще ме върне в началото и ще прати по дяволите всички положени усилия, то нещата са почти под контрол. Започна ли да си вярвам прекалено много - хайде пак от начало: 100% съм убедена, че бих пропушила отново. Времето ще покаже. За сега карам стъпка по стъпка. Не ден за ден, а минута за минута. Максимална цел за сега - ден. (Снощи изпуших една цигара, бях издържала 22 часа.)

Помощ!!!
Почна се. Кошмарно е.

Симптоми на никотинова абстиненция
депресия
гняв
раздразнителност
безсъние
липса на концентрация
безпокойство
главоболие
умора
нарастване на апетита
Отказването от цигарите спира:
- преждевременното сбръчкване на кожата
- лошия дъх
- пожълтяването на зъбите и ноктите
- заболяването на венците
- лошата миризма по дрехите и косата
С времето:
- храната придобива по-добър вкус
- връща се обонянието
- намалява се умората при физическа дейност
Ползите от спирането в хронологичен ред
- 20 минути след момента, в който е взето решението за отказване, кръвното налягане пада до нивото преди последната цигара. Температурата на крайниците се покачва до нормалната.
- 8 часа: нивото на въглеродния моноксид пада до нормалното.
- 24 часа: опасността от инфаркт намалява.
- Две седмици до три месеца: кръвообращението се подобрява, а функциите на белите дробове се покачват с 30%.
- Един до девет месеца - намалява кашлицата, хремата, умората и задъхването. Цилиите (малки влакънца, които изтласкват mucus от белите дробове) си връщат нормалната функция в дробовете, които се прочистват, и се намалява рискът от инфекции при тях.
- Една година: рискът от заболяване на коронарната артерия става наполовина по-малък отколкото при пушач.
- Пет години: рискът от инсулт намалява до нивата при непушач.
- 10 години: опасността от рак на белия дроб е наполовина по-малка, отколкото при пушач. Намалява и рискът от рак на устната кухина, гърлото, пикочния мехур, черния дроб и панкреаса.
- 15 години: рискът от коронарно заболяване е като при непушач.
Фази на отказването
Предварително обмисляне: На този етап се смята, че пушачът не мисли сериозно за отказване.
Обмисляне: Започва активно размишление по въпроса, но не е готов за сериозен опит, тъй като се оправдава пред себе си с неблагоприятна сегашна или бъдеща ситуация - стрес в работата или страх от напълняване.
Подготовка: Взима се решение за спиране на цигарите от следващия месец и се изработва план за действие с фиксиране на начална дата.
На самия ден пушачът не бива да има тютюневи изделия около себе си, трябва постоянно да е в движение, избягвайки места и ситуации, които биха го подтикнали към цигарата, да поема много течности, но не и алкохол.
Действие: Това са първите шест месеца от активното отказване, когато никотиновата абстиненция е най-силна. Тя може да се появи от няколко часа до няколко дни след последната цигара и може да се проточи до няколко седмици.
Запазване: Това е периодът от шестте месеца до пет години след отказването, когато бившият пушач продължава да е застрашен от връщане към навика и полага усилия това да не се случи.