Пясъчен часовник - внимание: чупливо!

На този ден преди 11 години вече завърших училище. Не мога да кажа, че за последен път пристъпих през прага му, защото редовно си наминавам през 22-ро, за да си видя бившите учители и дори класния Четох слово от името на абитуриентите - много ме бива едновременно да разсмивам и разплаквам тълпата с реплики от рода на: “Госпожо директор, все така се правете, че не знаете, че в толатните се пуши…” Както и да е, този 24-ти ще е един от малкото, май вторият, на който няма да отида до училище. Тази година съм болна, а през 2001 на тази дата бях в Рим и посрещнах празника така, както днес го посрещат Сергейчо и останалите политици: в базиликата “Сан Клементе” и после на купон в посолството. В сравнение с другите национални празници, 24-ти май ми е любим. Дали защото от малка имам пристрастие към всякакъв вид слово, или защото за годините, прекарани в хора, това бяха най-тържествените ни концерти, не зная, но е така. Освен това от миналата година 24-ти май е мой професионален празник. Да е честит на мен, на вас и на всички, които харесват българското слово.