Пясъчен часовник - внимание: чупливо!

Всъщност защо се опитвам да описвам пътя, който изминавам в момента? От една страна, защото все някой може да помогне със съвет, ако вече го е изминал - затова пиша тук, а не на хартия. От друга страна, за мен е много важно да имам записани хронологията и преживяванията, за да мога да ги попоглеждам в моментите, в които волята ми се сломява и едно предателско гласче започва да каканиже: “Е, какво ще ти стане от една цигара?” (или от две, от кутия… от два дни пушене?) Ето какво може да стане - пак да трябва да мина през абстинентния период, да крещя на хората около себе си, да нервнича, да мисля непрестанно за това как НЕ ТРЯБВА да пуша. Не че не бих предпочела да съм от този тип хора, които пушат по една цигара седмично в компания, но се познавам и знам, че без едно мога, с едно не. То и с алкохола е така. Но, ето, за това ми е думата - страхотно изкушение е. Но народът има една поговорка, както винаги вярна: “Страх лозе пази.” Докато ме е страх, че дори и една запалена цигара ще ме върне в началото и ще прати по дяволите всички положени усилия, то нещата са почти под контрол. Започна ли да си вярвам прекалено много - хайде пак от начало: 100% съм убедена, че бих пропушила отново. Времето ще покаже. За сега карам стъпка по стъпка. Не ден за ден, а минута за минута. Максимална цел за сега - ден. (Снощи изпуших една цигара, бях издържала 22 часа.)