Пясъчен часовник - внимание: чупливо!

Току-що се смях от сърце на рекламните анализи на Eneya.

Вчера бях на Панаира на книгата, където оставих малко пари за душата. От “Бард” (и все се заричам, че ще е за последно, защото много свалиха нивото на правописа) взех тези двете:

А от Вузев се снабдих с още две книги на Тери Пратчет, с които да попълня наскоро започнатата колекция:

Междувременно се видях с бивша колежка от времето, в което и аз работех в издателство. И тя ми разказа как предишния ден е отнесла грандиозен скандал заради мен. Историята е следната - когато работех във въпросното издателство, ми поръчаха да измисля въпроси за лексикон, така наречената книжна конфекция, която се продава, без да е особено стойностна. Е, аз реших да не мисля нови, а да им предложа преди това въпросите от личния ми лексикон от девети клас, 100 на брой. Харесаха ги, издадоха го. И продължават да го издават. Та именно във връзка с този лексикон някаква женица се изтапанчила пред колежката и започнала да дудне: “Вие знаете ли какво продавате? Този лексикон е престъпление…” и т.н., и т.н. Нинка (колежката), която е много спокоен човек, я попитала какво точно има предвид. И онази, вече насърчена да споделя, се отприщила: “Как може да публикувате такива въпроси? Ето например този (споменат и под номер) “Замисляли ли сте се някога за смисъла на живота?” е престъпен въпрос! Не може да се задава такъв въпрос на дете. Зададе ли му се, то иска да се самоубие! Това са доказали психолозите!”. После попитала Нинка дали тя е автор (а на мен името ми е на корицата), и тя, разбира се, отрекла. Онази рекла, че ако съм била аз, щяла да ме съди… Ужас!
Какво му е на въпроса? И какво лошо има да си го задаваш? По този повод снощи проведох разговор (монолог де) на тази тема. Все още не знам какъв е смисълът. Знам само, че трябва да има такъв. И не ме устройва отговорът за мен да е 42.

Гледах X-Men: The Last Stand, ченето ми наистина увисна на някои места, особено в края. За не-гледалите, няма да казвам кога, а гледалите, ще ме разберат. Може да не е шедьовър, от кино не разбирам, но ми напълни душата. Зарадвах му се. А тия дни ще изгледам и първите две части отново, за припомняне (дори намерих от къде да ги… взема, да речем).

Ами, това е за този уикенд. Сега трябва да седна и да измисля двайсетина въпроса за тест по литература. Надявам се, че и вашите почивни дни са били ползотворни и емоционални.