На този ден преди 11 години вече завърших училище. Не мога да кажа, че за последен път пристъпих през прага му, защото редовно си наминавам през 22-ро, за да си видя бившите учители и дори класния 
Четох слово от името на абитуриентите - много ме бива едновременно да разсмивам и разплаквам тълпата с реплики от рода на: “Госпожо директор, все така се правете, че не знаете, че в толатните се пуши…” Както и да е, този 24-ти ще е един от малкото, май вторият, на който няма да отида до училище. Тази година съм болна, а през 2001 на тази дата бях в Рим и посрещнах празника така, както днес го посрещат Сергейчо и останалите политици: в базиликата “Сан Клементе” и после на купон в посолството. В сравнение с другите национални празници, 24-ти май ми е любим. Дали защото от малка имам пристрастие към всякакъв вид слово, или защото за годините, прекарани в хора, това бяха най-тържествените ни концерти, не зная, но е така. Освен това от миналата година 24-ти май е мой професионален празник. Да е честит на мен, на вас и на всички, които харесват българското слово.
Вчера не бях пушила целия ден, докато… ами майка не ми се обади по телефона, за да ме попита дали имам да поръчам нещо (болна съм за справка и не излизам). И аз се изкуших да поръчам цигари. Мислех да не ги пуша. Обаче тя ме нервира… По-скоро си намерих оправдание, за да запаля, май. Първата ми се стори доста гадна и я загасих. И след няма и минута пак я запалих - няма да я хабя я! И днес понеже имам цигари, вече изпуших три. Как може да съм такова говедо??? Наистина искам да спра да пуша, а нямам никаква воля. Ама няма пък! Ще опитвам, докато не се получи. Писна ми животът ми да зависи от това дали имам или нямам цигари!
21:40 Запалих една цигара. Някак не ме накара да се почувствам по-добре. Обаче разбрах какво всъщност ми липсва - ритуалът по ваденето от кутията и запалването. Май никотиновият глад не е чак такъв проблем. Цигарата я загасих на второто дръпване.
06:30 Някой се плацика в банята. Сънят ми е нарушен и през съзнанието преминава мисъл - дали да не стана и да ида да пия кафе? Не, защо да бързам, и без друго няма цигари и причината да напускам леглото поради никотинов глад се обезсмисля.
09:30 Не съм се излежавала до толкова късно от дете, но няма да е лошо все пак да се събудя. Кафе с цигара… Днес само кафе. Даже обмислям дали изобщо да го пия, някак непълноценно ми звучи. Е, завлякох се до кухнята, сипах си половин кафеварка изстинало кафе се упътих към хола да го изпия. По краткия път до дивана се огледах нервно три пъти и още толкова пъти се спрях на едно място, за да се запитам какво забравям. Не, нищо не забравям - просто нямам пепелник в ръката. Колко нетипично.
10:00 Започнах да си повтарям прекалено често какви са плюсовете на това да не пуша. Даже тук седнах да пиша, по дяволите! Е, на първо място, разбира се, но само в този конкретен случай, е, че се стреснах. От седмици кашлям лошо, а нещата, които изкарвам от белия си дроб, не са за пред хора. И за пред животни не са. Та реших поне докато оздравея да не пуша. Обаче сега трябват още причини. Ръцете ми просто сами посягат към обичайното място на цигарите и запалката. Имам чувството, че не толкова ми се пуши, колкото тялото ми има нуждата да изпълнява някакви ритуализирани движения. Е, няма да седя дълго в хола, то се е видяло. Вкъщи се пуши там предимно. Ще вися на компа, тук пуша много рядко.
Та “За и против не-тютюнопушенето”
За:
1. не бих харчила по 80 лева на месец за цигари (като ги сметнах и ми се опъна физиономията и ми се сви сърцето, от къде съм ги взимала, като все нямам пари?).
2. забелязах, че сега, когато не оставям някаква си цигара да дими в пепелника, мога да върша разни неща достатъчно бавно и без да се съобразявам, че цигарата ми догаря или да я гася преди това; някак по-спокойно върша нещата.
3. кафето сутринта имаше вкус!
4. ноктите ми ще се изчистят от гнусния жълтеникав отенък и няма да смърдя вече на пепелник (и вкъщи ще се проветри).
5. всеки втори пуши, да не кажа и по-голяма бройка, мразя да съм като тълпата.
Против:
1. не се сещам…
както си се бях възхендрила на паметника (онзи високия) и както си се препичах на късното следобедно слънце, а зад мен някой некадърно подрънкваше на китара (обаче беше много ентусиазиран - това го оправдава)… Та както се радвах на живота се загледах в двама души, които си подмятаха топка с опашка. Изглеждаше адски забавно. Казвало се foxtail. Е, ровкайки из Google, намерих няколко интересни снимки: тази ме върна години назад, а фимчето за лисичката Вук наистина беше добро. Оказа се, че има трева някаква, която се нарича лисича опашка, а ние едно време играехме с нея и стихчето “Цар отишъл на война и се върнал без глава” 
Намерих и играчката, мисля, че мога да си спретна една такава, ако не намеря по магазините. Изглежда наистина много забавно, пък и колко му е да си сложиш топка в джоба?!
Е, как да не ти се оправи настроението с такъв линк за добро утро?
You’ve made my day
Нямате ли си личен живот? Защо все надничате и ровите в чуждия? Кой с кого спал, кой на кого пуснал аванта, кой се усмихнал, кой се нацупил…? Кой колко печели и как си прекарва свободното време? Майната ви, мръсни интриганти! Глеадйте си вашата паница и престанете да ровите! Ах, как съм бясна, не е истина!!!
Днес изпратихме 12-тите класове. И не можах да не се върна преди 11 години, когато беше моето изпращане. Неминуеми са сравненията между едното и другото училище - за мен 22-ро винаги ще остане най-доброто, на-скъпото и изобщо най-най във всяко едно отношение училище. Дори и директорката, която по мое време беше нарочена за змей, ламя и страшилище ми е много по-скъпа, отколкото сегашната ми шефка, която пък е уникален човек в добрия смисъл, разбира се. Абитуриентите крещяха, радваха се, тази година, за разлика от предишната, взеха дейно участие в собственото си изпращане. Почетоха и учителите, които им водят часове. Аз не съм сред тях, но не ми е тъжно от този факт. Разплаках се лекичко в момента, в който колежката по литература получи най-огромния и чудесен букет, без да е класна и т.н. И тя се разплака. В такива моменти си струва да си учител, когато виждаш как тези, които си възприемал като деца, в един момент вече, като че за една нощ, се превръщат в големи хора. И малко те е страх за тях. И много им се радваш. От друга страна съм класна на най-достойния и възпитан клас - това са хора с невероятно критическо и естетическо чувство. Няма грам лицемерие. И толкова добре се държаха, че в един момент чак ми стана неудобно. Догодина, ако ме оставят на работа, е мой ред. Странното е, че някак се чувствам много по-близо до учениците, отколкото до учителите. Сякаш аз съм не класната, а… Е, не точно, пределно ми е ясно, че не съм част от техния свят. Ни рак, ни риба, както в пубертета. Стискайте ми палци да си изведа класа до края.
Замунда “Нас банана ни храни всички”;
Контрол “Леле како” - избрани песни: “Булка”, “Най-щастливият ден” - поздрав за всички, на които им е тъпо. Или пък не
Смях..
