Тема с продължение
Относно ингилишкия. И сега, дами и господа, четете много внимателно! Тест от 4 части. Слушане, четене, граматика, есе. Може да се прави два дни. Като предаваш теста на госпожата междувременно. Колко трябва да си тъп, че да не си напишеш есето вкъщи или да оползотвориш първия ден, за да препишеш граматическите упражнения. Ами трябва да си тъп като мен. Към слушането има въпроси, които се уточниха, разбира се, дружно. Към четенето също има въпроси. И те така бяха коментирани. Издразних се, но, когато янмаш много вяра в себе си, се объркваш. Граматиката… Ами опитах да си я направя сама. За половината неща нямам съвпадения и се отказах да сверявам. Есето си го написах в час. Днес. Просто го бях измислила. Дано да й се стори interesting experience как се напихме в неделя на мача на Симитли.
Но за какво иде реч. За лицемерието на хората всъщност. За утре се разбират “келешките” да ходим някъде по случай “сертификата”. И да сме купели нещо на госпожата. И най-много напираше една, която непрекъснато плюеше по учителката. Не че няма за какво да се плюе де. По-кретенско и унизително отношение от преподавател… И как се преподава - ами: граматиката се чете от учебника (и аз мога да си я прочета), крещи се, не се обяснява, упражнения не се правят, зубри се текст на изуст. Както и да е, надявам се да съм вързала 3 и да се свършва. Но въпреки всичко, не мисля, че беше честно и не мисля, че така трябва. Защото ние бяхме изпратени там с държавни пари. За да добием по-висока квалификация. В нашия курс бяха все “учителки” по английски. А някои неща аз ги знам повече от тях. За какво говорим? Ами пак за системата. Пак за неуредиците. И отново за това, че нещо е много, много гнило.
Ама верно предупреди, че ще си вкисната:) Да не ти пука за учителката по инглиш - и нашите бяха почти всички така… особено една… а на всичко отгоре тя беше светило… бивша директорка на АЕГ-то… тъпа пача:)да не ти пука, нали знаеш, че 3 се пише най-трудно:) айде стягай се!
Comment by Мила — 28.06.2006 @ 21:10
Ех, тея преподаватели… аз пък с английския като се замисля май имах ужасен късмет, за който благодаря на случайността и късмета. Някъде там преди има няма 10-12 години когато незнайно защо, реших че трябва и аз като децата от блока да почна да ходя на курс по английски. И така като потръгна та цели 10 години.Ама за мой късмет още почти в началото тогавашния ми преподавател в частното училище го взеха войник и хоп - поради липса на персонал в момента ни тръснаха native speaker. Човекът има няма от месец беше в BG и малко трудно комуникираше, но пък май това ме научи на много. После идват сладките моменти в гимназията и всичките онези 5 учителки, които смених за престоя ми там. Ех, тези години… какво ли не бих дала да се върна пак там, сред хората които направиха мислещ човек от мен, онези които привидно в началото бяха строги сухари, а всъщност се оказаха незаменими събеседници и приятели. И как не когато учителката ти по английски е запалена по психологията и вместо оня скучен учебник, в който за пореден път пише едно и също (кога ли авторите ще спрат да се копират един друг), ни занимаваше с дискусии върху супер интересни теми, вълнуващи бушуващия се пубертетски дух. И онези думи, изречени от следващата възрастна учителка, обрулена от суровия живот, но съхранила младешкия си дух, примесила го с неизбежната лудост придобита от професионалния опит. Та тя казваше “If there’s a will, there’s a way!” - фраза, която остави силен отпечатък въеху мен и днес при всяка трудност, с която се сблъскам си я припомням. И следва госпожата запалена по метала, ех колко часове прекарани във вадене и обсъждане на текстове на песни и колко голямо обогатяване на речника, колко нови думички, които лесно запомняш.
Стана ми мъчно, искам пак да се върна в класната стая със надрасканите чинове покрити с ученическо творчество, сред прашния въздух, пред напуканата , някога черна дъска, при хората които бяха звероокротители и едновременно с това наши приятели и не напоследно място сред лудите глави с които бяхме в добро и зло. Но уви миналото си е минало, а аз живея в настоящето, което все пак не пречи от време на време да се отдавам на спомени:)
Comment by Ивето — 04.07.2006 @ 11:12