^^^
Когато господ иска да накаже някого, то той изпълнява мечтите му. Затова, внимавай какво си пожелаваш. Може да се сбъдне. Прекалено дословно.
Когато господ иска да накаже някого, то той изпълнява мечтите му. Затова, внимавай какво си пожелаваш. Може да се сбъдне. Прекалено дословно.
RSS feed for comments on this post.
Здравей, Ина!
С риск да те притесня с бясното си нахлуване в твоя свят, просто искам да ти кажа, че много ценя това което пишеш. Попаднах случайно на блога на Бибка преди време, търсейки една комбинация от думи. Никога не се бях зачитала в блогове. Нейният завладя вниманието ми. Изчетох го и задочно (чрез няколко майла) се запознах с нея. Задочно, понеже не съм в България. Оттам един ден погледнах този на “бендис”, твоят. И от 3 дни чета и ми се иска да ти отговоря на много неща - от септември, от октомври, та до сега. Спирах се, понеже смятам, че не е редно да ровя в чужди души. Открих и че си учила в 127-мо, моето училище, но 10 години по-късно. И че си живяла в моя квартал, и кестените по улиците ни са били от една фамилия. Много поводи и дори почти причини, за да установя контакт.
Вчера хлопнах корицата на едно малко книжле, което ме разтърси из основи. Заричам те да го прочетеш (във връзка с много от въпросите, които си задаваш и за състоянията, с които се бориш понякога). Книга за житейска философия, учението на толтеките (индианци от Мексико). Каквото и да е мнението ти след прочитане, мисля че човек може да извлече само позитивни неща. Мисля че досега не съм попадала на по-позитивна и градивна философска позиция за живота. Това което още повече ме очарова е, че ти оставя пълна свобода - да одобриш или не, да харесаш или не, да се съгласиш или не, да последваш или не, да вземеш само каквото ти допада и т.н. За разлика от религиите, в тази философия няма догми, няма трябва, не трябва, няма вина и невинност, не отрича, но и не проповядва нито една религия. Иска ми се всички хора, които са ми близки или ми допадат, да са я прочели. Може би няма да я приемат по същия начин, както аз я приемам, но съм убедена че е една обществено полезна книга. Списването й, на места, ми се стори леко вдъбяващо, но авторът, въпреки че е толтек (мексиканец) все пак живее в САЩ и се е пригодил към тамошните похвати, т.е. провежда семинари и тра-ла-ла с идиотските и задъбващи американски методи за запилване на мозъци. Като се отърси обаче човек от усещането, че го взимат за олигофрен и се фокализира върху чистата мисъл и философията, която тя прокарва, намирам резултата за безупречен. Та, книгата е “Умението да обичаш” на Дон Мигел Руис. Купиха ми я миналото лято на Славейков. Най-вероятно е в езотерична литература. Аз бих я сложила просто във философия или как да живеем добре.
Аз те включих в приятели в Атол, не зная защо…
Бъди здрава. По принцип ще идвам в България през авуст, Бибка знае и мислим да се запознаем наживо.
Можеш да ми пишеш ако съм те притеснила или за каквото и да е друго на evtimov@orc.fr
Боряна
Comment by Боби — 28.06.2006 @ 13:41
Ина, защо ли това, което си написала, съм го чувал вече? Явно пак ядове… Лого-текста ме кефи. “Живот ли бе да го опишеш…”
Comment by perseus — 28.06.2006 @ 14:58
@ Боби, благодаря ти. Радвам се, че ти е интересно. И ще потърся книжката, а ще ми е приятно да се запознаем.
@ perseus, знам, че си го чувал. Но ти беше НАИСТИНА сбъдната мечта. И както още тогава ти казах - не знам как да бъда щастлива. А сега… просто малко облаци. Не в рая, защото раят е непостижим. И защото, ако не ти идва отвътре или просто не му позволяваш да излезе навън… защото, когато дълго време мачкаш и отричаш едно чувство, то лека полека си отива. Или бива скрито много надълбоко. А ти така си привикнал да не му обръщаш внимание, че ти трябва не знам какво да ти напомни, че е там. Но е там. И когато в един момент вече си направил така (или животът е направил така), че вече нямаш правото да го изпитваш - то се връща. С пълната си сила и безобразност. И те повлича. Тогава плувай, колкото искаш. Удавянето ти е в кърпа вързано.
Comment by bendis — 28.06.2006 @ 15:41