Чаша джин…
Чаша джин с четири бучки лед и много лимонов сок… истинският лимон сладни. Бяла свещ. Жегата е убийствена и дори студеният душ не помага.
Взела съм изпита по английски. Тестът е на 78% верен. Справка - нещата, които съм правила сама, са на 90% верни. Защо преписах…
От няколко дни преписвам, набирам по-точно, лекции по стилистика. И си напомням защо точно обожавах тази дисциплина в СУ. Знаете ли, че жените пишат по-кратки изаречения от мъжете? Че са по-лаконични и експресивни? И че най-често срещаните думи в творчеството на българските писатели мъже са: път, куфар, пътуване, гара, врата?
И… се срамувам от себе си. Защото замених едно невероятно разбиране между мен и белия лист с едно не дотам добро съжителство - между мен и монитора. Моето заключено тефтерче с ароматизирани страници (Боже, какво клише) се смени
с общодостъпен блог. Да де - всеки има нужда от капка популизъм, да го четат, да го оценят… но дали това извинява немарливостта ми към писането на ръка?! Развалих си почерка, а с бой през пръстите го бях направила идеален. Речникът ми обедня безобразно. Бързам, все бързам. И независимо от това, че време имам, не намирам време да го споделя на хартия.
Липсват ми стиховете. Преди винаги имаше стихове в главата ми. Като пълноводна река, в която винаги можех да се потопя, да плувам и да избирам от къде точно да загреба, за да отпия. От отдавна, от много време, в душата ми няма стихове. Не изпитвам сякаш онази нужда, онзи копнеж, онова жизнено необходимо отделяне с лист и нещо за писане. Няма я онази болка, която ме караше да пиша. И сега боли. Но боли някак разумно. Някак аналитично и рационално. Боли, но болката е ялова. Болка без стихове. Без истории. Световете вече ги няма. Има реалност, в която пясъчният часовник е счупен…
Думите ли не стигат или емоциите? Искам…
Чаша джин и лед. Лимон за изтръпване на сетивата и бяла свещ за изострянето им. Пламък… Като нощна пепруда, стремеж към смъртта, към живота, към живот в пламъци. Искам да завали. Топъл летен дъжд и… да е среднощ, да няма никой на улицата, за да мога пак да танцувам гола под дъжда. И да ухаят липите.
Искам… емоция. Искам да направя нещо ненормално. Нещо щуро. Да крещя в тишината. Да тичам в жегата. Да… бъда наопаки, но да съм права.
Искам думи… дайте ми думи, с които да пиша…