Пясъчен часовник - внимание: чупливо!

cappuccino не спира да ме удивлява с идеите си…

Откакто работя като учител съм от другата страна на барикадата - не полагам изпити, а ги измислям или съм “охрана” - квестор. Вчера беше Държавният квалификационен изпит за придобиване на степен по професията в училище. Извикаха ни всички в 7.30, за да може във всяка зала да дежурят по двама учители, в коридорите и на двора също. Нямам против да съм квестор. Децата си получават темата, раздаваме им листовете и оттам на сетне само се попълват протоколи. Поне до вчера. До сега съм била квестор на 5-6 изпита и или не са опитвали да преписват, или аз нямам школовката да ги хващам. А може би просто нямам против да го правят, стига да не е прекалено нагло. До вчера. Половин час след началото на изпита един младеж започна да се върти, да си комуникира с отпред и с одзад стоящите. Да всява смут… Подразних се, защото в залата имаше 2-3 деца, на които миналата година съм преподавала, и знам, че са учили. Че наистина са учили и са мотивирани да изкарат добра оценка. А той ги разсейваше. Колежката, която стоеше отпред на катедрата, ми каза, че младежът има пищов, скрит между изпитните листа. Е, наистина имаше и му го конфискувах, с уговорката, че може да приеме това като последно предупреждение. След това се принудих да събера и останалите явни “помагала” - два учебника и три комплекта преснимани лекции (поне да се бяха постарали да си направят пищови!) - за да не е нечестно. Вземеш ли на един, взимаш на всички. Обаче сладурчето не миряса. 10 минути по-късно колежката доста бясна отиде при него, взе му писмената работа и ОЩЕ 2 КОМПЛЕКТА пищови, извика директорката, която анулира писанията и го изгони. В последствие класният на въпросния ми обясни колко не сме били прави, как сме изгонили единствения, който наистина знаел нещо, как той щял да кандидатства и т.н. Резонно го попитах, защо преписва, щом знае толкова много. Отговорът беше потресаващо тъп: пищовите били не за него, а за съучениите му. Каква благородна душа! Сега съм доста раздвоена правилно ли постъпих. От една страна съм защитила авторитета си, постъпила съм така, както диктуват правилата и съм “наказала” един измамник. От друга страна обаче се питам дали не съм провалила доста шансове на човека. Съвестта ми диктува, че съм права. Че не може да се толерират подобни постъпки, когато има хора, положили усилия, за да постигнат това, което искат. Защо преписвачите да успяват, а тези,които се трудят, да бъдат прецакани? Обаче… Може би, ако не беше толкова нагъл в поведението си, нямаше да съм така безпощадна.

Чувствам се толкова скапана, че сравнението с парцал е твърде недостатъчно. Загубила съм явно тренинга с чистенето. Днес ме удари сачмата и обърнах къщата. Започна се от моята стая - имам едно “писалище” старовремско, както и звучи, наблъскано с около 100 и повече тома книги и на половината лекции и други бумаги. Преместих го (съвсем сама - ура за мен), но изваждането и нареждането отнеха къде 2 часа. После - прахосмучене, бърсане на прах, пране на килима… И както бях почнала изпрах килимите в цялата къща. И изкъпах котката. Луда съм за връзване! Нищо, утре ще ида на “тиферич”.

Поздрав за всички в добро настроение. А за тези с лошо… ами, ще ви го оправи

Ситуацията е Халифакс, така че жените (може и мъжете, макар че не ми се вярва), посещаващи скромния ми блог, моля да бъдад съпричастни и да се отнесат сериозно към проблема. А той е следният: не мога да си намеря хем удобни, хем сравнително елегантни, хем моя номер обувки. Защото нося 34 1/2 номер, защото такива с ток не правят, което значи, че трябва да се примиря с номер 35 (който е рядкост), а номер 35 с отделен ток се чупят на второто обуване. И затова трябва да е танк. Защо не ниски? Ами защото съм висока 160 и се боря за всеки сантиметър височина, който мога да добавя, и защото поради разни операции ми е по-удобно да ходя с обувки с ток, отколкото с равни такива.

Странното е, че имам окло 20 чифта обувки - чехли, маратонки, боти, ботуши… Носила съм повечето от тях по няколко годино, но това “лято” нито един чифт не ми е удобен вече Някакъв фетиш са ми, но никога не съм била склонна да дам повече от 30-тина лева за обувки. Може би това ми е грешката. Какво търся? Номерът вече е ясен - 35 максимум. Подметката да е танк, поне 10-12 сантиметра, да са достатъчно отворени за лятото, може каишки, може цяло парче някакво, стига да не е  панделка. Да са в стандартен свят - черно или кафяво. Може сандали, може чехли. Задължително материята, до която се допира ходилото да е естествена. Кракът да си запазва малкия размер - да няма остри и издължени “моди”. Да може да се носи както с дънки, така и с копринен панталон примерно, с дълга или с къса пола. И да са всъдеходки. 

Ако някъде попаднете на нещо такова или имате идея вече къде има, моля пишете! Закъсала съм го неимоверно за нещо удобно и практично. Дори съм склонна да дам повече пари от досега, само и само да намеря мечтаните летни обувки

:xqxq:

Исках да напиша нещо одеве и ми излетя от главата като… Сравнението ще си го запазя за лична употреба, че нещо напоследък забелязвам определена цинична и вулгарна насоченост на постовете си. Беден речник или просто настроение, нямам идея. Ама много псувам и попържам. Тия дни, когато ми остане време, преписвам някакви готварски книги от началото на миналия век. Поне се смея като луда. Е, и си обогатявам речника с архаизми. Което пък ме навежда на мисълта за езика отново - това моите хлапета са много зле откъм познания за езика. Елементарни думи не знаят. Толкова ли се е изменил езикът за 50 години? Явно да. Аз четях Вазов и Дебелянов без проблем. Те половината думи не ги зацепват… И в този ред от мисли се сетих…

ЧЕРНА ПЕСЕН

Аз умирам и светло се раждам -
разнолика, нестройна душа,
през деня неуморно изграждам,
през нощта без пощада руша.

Призова ли дни светло-смирени,
гръмват бури над тъмно море,
а подиря ли буря - край мене
всеки вопъл и ропот замре.

За зора огнеструйна копнея,
а слепи ме с лъчите си тя,
в пролетта като в есен аз крея,
в есента като в пролет цъфтя.

На безстрастното време в неспира
гасне мълком живот неживян
и плачът ми за пристан умира,
низ велика пустиня развян.

Исках да споделя колко от себе си откривам точно в това стихотворение. Винаги ме е карало да настръхвам. Буквално. И да завиждам, разбира се, че не съм го написала аз. Защото не мога да си представя, че бих го казала по-добре или по-точно. Класика.

Би могло да бъде и вагината, обаче нещата май се въртят повече покрай липсата на пенис, а не покрай наличието на вагина.

За какво иде реч? Представи си, че способността за чуване и разбиране е съществувала още в майчината утроба. И как в един миг, не зная след кой месец започва неистовото търсене, дочуваш глас, който тъжно, скръбно и доста съчувствено оповестява: “Няма!”. Един вид, животът ти, още преди на практика да е започнал, се определя от наличието или липсата на пенис. От там на сетне следват: розови ританки, розови чаршафки, розови панделки, розови камизолки, розови… УЖАСЕН цвят! И разбира се кукли, кукли, кукли… Все красиви, грацилни, създаващи представата в детския ти мозък, че “Красива като кукла” означава: анорексична-цицореста-руса кака. И рокли. И поли! И никакво прескачане на огради, че може да ти се видят гащичките. Кой, по дяволите, ще седне да се заглежда в гащичките на 3-4 годишно сополиво хлапе? Ами после? Като наближи заветния пубертет? Скъпоценният мензис… (само дето не знаеш какво е проклятие принципно, но от друга страна Мичето вече има от две години, има и цици…). Очакваш, очакваш, очакваш и… Ами не ставаш жена само защото ти се налага да внимаваш кога можеш да обуеш бял панталон (О, да, вече си се преборила за правото си да ходиш с панталони!). А заветните гърди са поредното проклятие! Първо - налагат носенето на сутиен, или за прибиране, или за допълване; второ - имат навика да болят понякога (за мъжете: справка - ритник в топките леко наподобява болката) и трето, но не на последно място: никога не си сигурна какво точно са ти харесали- душевността или… Абе, с една дума, пречат. Всъщност, по скромни наблюдения от втора ръка, не става по-лесно със съзряването или остаряването по-нататък. Не съм чула мъжете да имат биологичен часовник, да страдат от ПМС, камо ли да карат тежка критическа, заплашваща с остеопороза. Не виждам смисъл, как липсата на някакви си… кхъ-кхъ, да ме прощавате… ню-ню сантиметри в по-голяма част от времето, определя по-лекия начин на живот. А?