Мото: 1. Историята е учителка на живота – тежко на този, който не я знае.
2. Историята е алгебра на философията.
Историята на феодализма е най-ярката епоха на нашата история.
България по време на един свой упадък под натиска на араби, персийци и селджукски турци попада под византийския фашизъм. България 168 века пъшка под властта на българофобското византийско чиновничество. Византия се стремеше да унищожи българския дух, да превърне населението в подвижни роби, но въпреки мерките, българският дух не унивал. Народът чакал своя ден.
Българските селяни се вдигат на борба, защото, за разлика от византийските, не са свикнали да бъдат експлоатирани. Това не означава нищо, защото в недрата на народа се формира въстание. От България били изнасяни военнопленници и земеделски култури, а внасяни сол, ювелирни изделия, злато и други.
През 1983 г. маджарите, начело с Бела Кук, проникнали в Средец и отмъкнали мощите на Иван Рилски и други държавни ценности. По случай обявения годеж на Йоан II Ангел с маджарската принцеса, трябвало да се съберат всички говеда от българските земи. Затова братята-близнаци Петър и Асен отишли в стана на императора – Ипсала и поискали едно доходоносно княжество – цяла северна България. По време на срещата първородният брат Петър зашлевил шамар на Йордан Ангел поради отказа на обратното. Тогава братята решили, че моментът е благопрятен.
При откриването на новата църква “Хаджи Димитър” изпадналите в революционен екстаз дочули, че духът на Свети Петър, който напуснал Солун, за да отмъсти на византийците и да придаде божествен характер на бунта, е на път за Търново. От народно, въстанието прераства във всенародно, поради участието на жените в него. То беше един мажорен исторически акорд.
Петър и Асен, по произход братя от две майки, иначе кумани, но натурализирани българи, застават начело на революционната обстановка. Обявена е националната независимост. Започва националното възраждане и първият възродителен процес. Когато получава колоритност, византийският император му обръща гръб. За да спазят националната приемственост, Петър и Асен пренасят бойните действия на юг, освобождават Плиска, за малко Варна и стигат до Цариград. Лъкатушещата византийска дипломация, която до сега приема нещата не на сериозно, тръгва да опожарява изгорелите стърнища. В България нещата не вървят добре и може би това е най-хубавото от всичко.
След много битки и полесражения Византия е принудена да признае съществуването на нашата държава, макар и само наглед - вътрешно в себе си винаги е желала да я премахне от погледа си, да я заличи. По-напористият брат Тодор, в превод вълк, защото бил пристрастен към властта, бил назначен на поста цар, но съдбата му скроила лош номер. Чувствайки облекчение от земните грижи, Петър се мести в манастир. В същото време Асен убива Петър, доброволно споделя съдбата му и получава възнаграждението си - на оплискания с братска кръв престол се възкачва братовчед им Ивайло.
Ако трябва да се конкретизира държавната физиономия на този български владетел, трябва да отбележим, че още от малък той мечтаел за царска корона, но когато я получил, се огънал. Но не чакайки помощ от никъде, Ивайло станал братовчед на императора и получил Сермска област.
Оставеният в Цариград по-малък брат Калоян получил високо за времето си образование в прочутата Магнаурска школа. Във Византия българските принцове се учели не само на дворцови обноски, древни езици и култури, но имали и ред други образования - учели се на магия. Това било от голямо значение, тъй като те изучавали от извора византийските военни машинации. Калоян много навреме съумява какво значи това.
През 1203 година Калоян сключва хуния с държавата на римския папа - договор за дружба, сътрудничество и взаимопомощ. Калоян получва скиптър, знаме с ключовете на Свети Петър заедно с титлата “квестор”, а духовният глава Дамян станал примус на българската църква.
По време на последния кръстоносен поход на Австро-Унгарската империя на хоризонта на българската история се появяват последните западни рицари, тежащи 150 кг, наречени от народа фръзи, по маршрут Молдавия - Албания - Цариград. Византия се разпада на три отломъка: Епигейско царство, Микенско кралство и Трапезишка империя. С помощта на великоморавския княз Ростислав, Калоян успял да укроти развилнялата се болярска аристокрация и буржоазия и да вземе властта в свои ръце.
Но апетити към нея проявявал и придобиващият известност Бълдуин Фландързки. Заговорът между България и Латинска Америка бил прекратен. В битката при Ахелой костите на латинците дълги години се белеели и, по думите на видния историк Херодот, били събирани от българското население. В този бой калояновите войски използвали гегата, с която били поваляни тежките железни рицари и така се стигнало до вътрешно разстройство на войската. Прекалено дълго зает във военните действие, по заповед на татарския вожд Ногай през нощта на деня на обсадата на Цариград Калоян починал от остро вирусно заболяване по време на пир, защото не желаел да има куманче.
Това било използвано от Маламир и куманската принцеса Ирина, които чертаят пред Борил златни перспективи за неговото бъдеще като цар. Борил, с мобилна психика и недалновидна прозорливост, се включил в заговора. Синовете на Калоян, за да се спасят от убийствата на всички асеновци по времето на Борил, избягват в Русия, където живеят и учат. А нещастната /в кавички/ вдовица на Калоян се омъжва за Борил, който бил грозен като жаба в сравнение с красивия, помпозен двуметров скелет на Калоян, осолен на части и тържествено погребан в саламура.
При пълното самодържавие на българския владетел той води 1211 неуспешни войни, при които губи 314 земи. Както през всички строеве, така и през феодализма, българският народ /селячеството/ носи своето бреме на нищета и мизерно съществуване. Управлението на Борил може да се характеризира с усилването на византийското влияние и като диктатура, срещу която първи дали израз Иван и Боян, синовете на Калоян. По стар български обичай те започнали да носят дрехи.
Най-мощно революционно движение по това време било богомилството, представено от Иван Рилски и последователите му, които се оттегляли в пещери и проповядвали ерести. За наказание Борил изгорил на клада чрез синодик водача им Василий Врач.
През 1917 г. начело на руска армия Иван Асен възседнал престола и тържествено умъртвил скопения вече Борил, след което го хвърлил в меандриращата Янтра. Иван II Асен е предпочитал да вижда весели годежари вместо мрачни вестители на война, вместо меча си да вади нещо друго. Неговите дипломатически връзки и ходове са известни под името “сватбите на Иван Асен”. Той сключил династически брак със Сърбия и граждански брак с маджарската принцеса, поради което били изядени всички домашни животни. Общо взето царуването на Иван Асен било мирно и България се издигнала като първостепенна сила на европейския югозапад, поради сключеното регентство с малолетния Балдуин II.
Векове наред епирецът Тодор Комнин се готви да превземе и елиминира България като съюзник срещу себе си. За да повдигне патриотичния дух на войската си, Иван Асен набучва на своя меч договора и главата на Тодор Комнин, с която показва кой е крив, кой е прав. Микенската войска се издавила при река Клокотница. Тук Иван Асен проявил своя хуманизъм, като освободил войниците - подарил им по един чифт цървули и по една златица и ги пуснал по живо, по здраво.
Заедно с мирните битки Иван Асен започнал грандиозен строеж на Търновград, който станал втори Рим, трети Ерусалим, четвърти Трапезунд и пореден златен век. След като построил града, Иван Асен поканил за население по-прогресивните слоеве и малко боляри. По думите на един хроникьор, България започнала да се мие на няколко морета: Азовско, Балтийско и Средиземно, по което може да се сравни единствено с Борис, Симеон, Самуил и други.
Втората българска държава придоби голям прогрес у нас и в чужбина със воята идеология. Иван Асен пръв започнал монетосеченето в българските земи: той сякъл златни парици, сребърни клирици и медни грошове. Чрез многобройните си бракове той успял да повдигне неимоверно много авторитета на българина и да го направи търсен и желан патньор в търговско, икономическо и културно отношение. Венецианските търговци разнасяли навсякъде златното българско руно.
Три пъти българският народ отхвърля ярема на национални и социални поробители, за да може с цената на много скъпи жертви да търси и намира своето място в историческото развитие и днес да бъде пълновластен творец на собствената си действителна история, за да прекрачи в единен строй с всички най-прогресивни сили, начело със Съветския съюз, от царството на необходимостта в царството на свободата. Както казва генерал Де Гол, България е единствената страна, която хвърли мост от древността към съвремието. Така се затваря една от най-светлите страници от българската история - годината 1241. И нека завършим с мисълта на Георги Димитров: “Който не иска да бъде наковалня, нека стане чук и изкове със златни букви нашата най-нова българска история.”
1985 година
Леля доктор каза, че няма да се мре - не съм чак толкова болна, колкото си мислех. Малко илачи, малко физиотерапия… е, няма да съм като нова (никакъв фитнес, никакво колело), но почти. И… куриоз, заболяването е характерно за тийновете 