Пясъчен часовник - внимание: чупливо!

Някак закономерно дойде моментът, в който и аз да напиша нещо по повод монополизирането (или опитът за такова) на българската класика. Може би като преподавател по литература имам правото не само на мнение и позиция, но имам и аргументите. А именно: от къде на къде някой, пък бил той и “Труд” ще иска пари за четенето на книги и текстове, които всяко българско дете би трябвало да е чело, дори да знае на изуст? И повечето българи наистина ги знаят. Започвайки от Ботев, минавайки през Вапцаров и установявайки се някъде в настоящето, в което разбира се няма класици, но има любими автори. И какво се оказва? Както са тръгнали “Труд” биха могли да поискат абонаментна такса за това, което е в главите ни. Или да плащаме някакви данъци със задна дата, просто защото имаме тези книги в домашната библиотека. Тези дни попадам на едни много интересни трансперанти: “Не на данъка върху знанието! Не на ДДС върху книгата!” Добра идея… И после ми обясняват, че децата малко четат. И по-малко ще става, защото книгата вече е скъпо удоволствие. А отнемането на право на собствена вселена, изградена въз основа на прочетеното, спъването и убиването в зародиш на фантазията, са престъпления.

Доста се каза по темата. Може би не добавям нищо ново. Но активно бойкотирам “Труд”. И разпространявам идеята.