Пясъчен часовник - внимание: чупливо!

Който е роден да лежи,
той ще може и да изпълзи…

България е измежду онези 34 държави в света, които имат най-стара история. Пръв генералната линия на държавата поставил Аспарух. Оттогава могъщият български нрав гради замък на радостта, който ние обзавеждаме.

През 685 г. цар Борис приел вероизповеданието. По негово време славяните били мнзинство в държавата. Но те нямали божествен произход. Християнството е било един късмет, така да се каже, защото това е формата, която е била така необходима за излизане от затрудненото положение, за което българската държава винаги е имала необходимите условия.

По това време старото обичайно право се превърнало в похлупак, който вече не покривал нищо. Да не говорим за славянския Перун - това изостанало божество си нямало понятие от феодални взаимоотношения и, разбира се, в законите му били записани неща, които съвсем не изнасяли на боилството. От друга страна, къде по-добър съюзник за господствуващата класа от смирения Христос, който, висейки от кръста, проповядвал: “Търпи земните мъки, за да получиш райско блаженство!”

По времето на Борис базата била на лице, липсвала само надстройката. Ето защо през нощта на 865 (според академик Христо Христов, а според други 864) ханът приел християнството, което било една много изгодна за аристократите религия.

Отначало обаче Борис се колебаел откъде да приеме богословията. Той изпратил уния със 106 писма до Цариградската курия, но не получил желания отговор. След като извършил необходимите проучвания, ханът решил да се прекръсти в Рим. В страната дошли латински владици, които покръстили народа. Те били предвождани от Формоза Портуенски. Две години по-късно обаче той бил отзован обратно, тъй като го заподозерли в интимни връзки с Борис.

През 870 г. ханът настоял за конференция, която наистина се състояла в Цариград. На нея Борис пуснал в ход своята дипломатическа совалка кавхан Петър, която извършила изключително ценна работа. Взето било решение българската църква да бъде обявена за архимандрия. Начело на архимандрията застанал екзарх Юзуф.

Така след дълги машинации България се сдобила с автохонна църква. Тя престанала да бъде черната овца на Балканския полуостров. Папата изпаднал в ярост и апатия, но не могъл да стори нищо.

След покръстването някои боляри вдигнали революция срещу Борис. Сведения за тези събития откриваме във фолклендските летописи. Брис избил духовниците до девето коляно. Въпреки това масово убийство обаче не можем да кажем, че ханът е бил изверг. Той добре разбирал, че религията е съответната застройка, опиумът на феодалния базис.

Друго важно събитие от времето на Борис е написването на славянската писменост. Славянската азбука е първата славянска азбука.Тя е създадена от братята Кирил и Методий, които са родени в Солунско през 827 година.

Докато Методий отбивал военната си служба, Кирил завършил Магнаурската школа със златен медал. Там той изпъкнал с таланта си на агитатор. По-късно Кирил станал завеждащ Цариградската окръжна библиотека.

Методий, понеже не се отличавал с големи умствени способности като брат си, завършил военна академия. След това се оженил и се оттеглил в манастир. Но вследствие щастливо стечение на обстоятелствата цялото му семейство загинало.

По-късно при Методий в Олимпийския университет идва и Кирил. Игуменът на манастира намира, че името му не е подходящо за свещеник. От предложените му имена той избира Константин. Оттук води и произхода на името му.

През 865 г. двамата братя създали писмеността си. Тя се наричала “кирилица”, но имало и друга азбука, наречена “методийца”.

Създаването на азбуката има голямо значение за българите, а и за цялата плеяда славяни. Но Кирил и Методий били обвинени от Рим в еретизъм. С блестящи доводи, те доказали, че всеки народ има право на собствена религия. След диспута Кирил и Методий прекарали по-голяма част от живота си по тъмниците. През 869 г. Кирил, изтощен от дългите спорове, умрял. Методий продължил сам борбата на брат си. По време на проповедта си при панамския княз Козел той бил обвинен в създаването на славянската азбука, но героично отрекъл, а после и умрял във Велека.

Учниците на Кирил и методий били гонени, убивани, изтезавани и изнасилвани. Двама от тях – Климент, Наум и Ангеларий, се добрали до сръбския управител в Белград. Той ги препратил на българския хан. Борис създал план за разпространенеито на писмеността. Климент се настанил в Охридското езеро, а Наум Плисковски останал в столицата. Ангеларий не могъл да се усъвършенства, защото починал.

През 689 г. Борис доброволно абдикирал от престола си. Заблуден от съдбата, той поставил на престола своя собственороден син Валентин Хръсате. Но Хръсате проявил някои интересни тежнения за обвързване с полиезичното минало на България. Тогава Борис свали расото и сина си. Валентин не успял да се свести от неочаквания удар и ослепял. На престола застанал вторият брат на Валентин – Симеон.

Отначало Симеон бил подстриган за глава на българската църква. Той завършил прочутата Магнаурска школа, където бил съученик с Кирил, но поради затворения му характер го наричали “полутурчин”. Когато се завърнал в България, Симеон успял в двубой да обезоръжи най-добрия телохранител на царя.

След като се качил на престола, Симеон отправил поглед към своя кумир – Константинопол. Същата година византийците преместили борсата от Цариград в Солун. Започналата война завършила с фал за България.

До края на живота си Симеон имал претенции да бъде културен владетел в една доста модерна страна. Той с лека ръка закрилял книжовниците в Преслав. Тогава твори Екзарх Йософов, който е автор на много църковно-национални произведения, например “Небословие”. В него той застъпвал схващането, че земята има формата на точка. Черноризъц Храбър създал “Азбука за буквите”, а Константин Преславски – “Принос към евангелието”.

По това време в Търново се събрали едни от най-талантливите майстори и архитекти. На тях Симеон въвел желязната дисциплина на войската, но им прощавал във всичко в името на изкуството и красотата. Каишът, с който Симеон държал своя народ, бил къс и не му давал възможност да вдигне глава. Сам той бил автор на много съчинения. Едно от тях е свързано с Йоан Златоуст. Запазена е и преписката му с Николай Мастиков.

Симеон си построил резиденция и църква от вулканичен материал, който им придавал особен блясък. Резиденцията била покрита със стенописни платна. Наскоро при разкопки в Добруджа беше открит надпис от времето на Симеон, написан със славянски букви и тук-таме гръцки.

През “Златния век” на Симеон голямо развитие получили и живописта и стенографията. Но през 927 г., преди да приключи с Византия, българският цар умрял. При неговто управление България, която се намирала в един от най-невротизираните райони на Европа, достигнала голямо могъщество. Това станалао причина за бързия й упадък при сина на Симеон – Петър.

1982 година