Наопаки
Преди години някъде бях чела, че самоубийците висели някъде си между два свята в очакване на прераждане, за да изживеят отново нещата, които са ги подтикнали към съответното деяние. Че за тях няма преминаване към по-висш етап на съществуване, че са обречени да повтарят едни и същи грешки, едни и същи ситуации, докато не се справят с тях. Добре или зле. Просто, явно докато не проявят характер и не вземат решение. Както в Дантевия “Ад” - тези, които не са могли да бъдат нито добри, нито лоши, също са в Ада, защото нерешителността и липсата на мнение или смелост да го защитиш, също е грях. Преди това съм си задавала въпроса - смелост или страхливост е самоубийството? Смел ли си, че се отказваш от живота, правиш единственото непоправимо нещо, наделяваш над инстинкта за самосъхранение, или страх - от въпросния живот, неспособност да се справиш с предизвикателствата му, бягство? По повод прочетеното, реших да бъда смела и да се боря със случките. Със себе си. С другите. По повод прочетеното, пак от страх да не ми се наложи да преживея пак гадостта, търпя. Около десет години вече. Обаче… Сляпата вяра не ми е достатъчна. Никакъв смисъл не намирам. Нищо, което да ме държи тук. Просто още някой, който диша, храни се, подържа тялото си в що-годе добра форма. Още някой, който другите срещат и забравят.
А толкова хубаво би било поне веднъж да полетя…
Моето лично мнение, обвързано донякъде с тези теории - самоубийците са глупаци. Багаш от проблемите като се унищожаваш. Но… после същото в по-лош вариант. Или се оправяш, или…
: Била си толкова успешна до сега и повече не е имало нужда да се прераждаш, но се решили да ти спретнат тест - “Дали ако я върнем обратно и я подложим на купища дивотий ще успее да не затъне?”.
Малко намигване (от друга теория)
Както казах - намигванка
Comment by perseus — 15.07.2006 @ 13:57
Защо ли те обичам толкова много?
Comment by bendis — 15.07.2006 @ 16:33
Аз не вярвам в прераждания, а вярвам, че живеем само един-единствен живот, който трябва да изживеем максимално добре. Защо трябва да си го отнемем принудително, при положение че това е едва ли не единственото нещо, което сме получили даром. Напротив, трябва да благодарим и да продължим да съществуваме въпреки всички гадости в света. Но щеше ли да е интересно, ако всичко беше само цветя и рози. Какво по-вълнуващо от това да имаш проблеми.
Действително самоубийството е бягство, един незаслужен начин да умреш, срам и позор за човека и неговите роднини и приятели. Ако търсиш съжаление, умри, но ако търсиш предизвикателства, живей. Никой не помни самоубийците, а държи да не се сеща за тях.
Comment by debora — 15.07.2006 @ 18:52
Чай се потупам по рамото:
“Защото по темата за Живота, Вселената и всичко останало, все съм подготвен да се изкажа”
Comment by perseus — 15.07.2006 @ 18:53
Ако имаме души, със сигурност има и прераждане.
Защо ли? Защото от началото на света, та до днес са живяли толкова много хора, че…
А и никъде не са обяснявали откъде аджеба се вземат душите или дали са неизчерпаемо количество. А тъй като неизчерпаеми неща във Вселената има, то значи душите също са краен брой. Това означава:
а/ скоро ще спрат да се раждат хора (което е мако вероятно)
б/ скоро ще спрат да се раждат хора с душа (хм)
в/ има прераждане
г/ хората нямаме душа.
Тръгнахме от презумпцията, че хората имат душа, извод, има прераждане (най-изкривената логика на планетата беше това, ама хайде)
Според мен животът е дар и трябва да го живеем. Но ако си решил, че ти стига то този дар, поне бъди умен и се самобийвай по начин, от който не могат да те спасят и не боли
А всички останали са просто ревльовци за внимание.
Да… би било хубаво поне веднъж да полетиш… но ще е за първи и последен път
(освен ако нямаш парашут,бънджи или резервни осем живота ;))
Хайде със здраве, от кашкавал-философа
Comment by Eneya — 16.07.2006 @ 19:08
неизчерпаеми неща във Вселената няма исках да кажа*
Comment by Eneya — 16.07.2006 @ 19:09
Za da ne e posledno politaneto, i gashti s perka vurshat rabota. A za drugoto shte si pogovorim na jivo, poneje tova e tema, koiato mi e strashno interesna. I vzemi vse pak pro4eti “Umenieto da obi4ash”. Shte ti stane po-leko i smisleno.
Comment by Боби — 18.07.2006 @ 12:19
противно на всички вас ще кажа, че да си самоубиец трябва да си силен. на това отгоре - кои сте вие, че ще съдите другите за техните решения? всеки има право на мнение, както и на желание (за живот)
Comment by Lemon — 18.07.2006 @ 16:31