Човек дори и добре да умира,
живее и друг се ражда.
Искаш ли нещо да научиш, трябва да слушаш, и ето…
Векове България е стояла пред хамлетовската дилема: да бъде или не. Идвайки на Балканите, българите носели кристалния си чист нрав, своите големи добродетели. Прекосявайки Дунав, българите не познавали лъжата, измамничеството, жената - прелъстителка, ножа в ръкава. Опитали с честност, намирали измамата. Опитали с помирението, намирали предателството.
В какво се крие силата на нашето величие? Не е ли в преклонението пред оня сноп, подчинил в едно нежния славянски дух и пламъка на кубратовата кръв?
Създадената през 681 българска държава тръгнала по един непрекъснат възход. През IX - X век народът, носещ името български, вдъхнал свежа струя в тогавашната триезична Европа.
Първата причина за налагането на християнството се крие в базиса. Но е необходимо уточнение - не само феодалните отношения водят до налагане на християнството. Пример е приемането на християнството от Рим, който има робовладелски базис. Следователно връзката не е строго еднозначна, а е опосредствана от надстроечни явления и по-специално от държавата. Държавата изисква християнската религия, независимо от това на какъв базис е изградена. В България, поради причини извън настоящата тема, това е феодализмът. Християнството проповядвало, че тези, които са добре на този свят, ще бъдат зле в гроба и обратно.
Българският владетел БорисI е важна историческа фигура, на която били чужди определенията ум, прецизност, организаторство. Той добре разбирал, че е нужен един железобетонен котел, в който да претопи славяните и прабългарите. Това той го осъществявал чрез войни и грабежи.
Борис мечтаел за църква без петно и бръчка. Първоначално той се двоумил кой духовен глава да приеме главенството. Борис изпратил до папа Андриано ферман, но той му отговорил с ираде. Това озлобило българската аристокрация и те искали час по-скоро да бъде извършено покръстването.
В една влажна есенна майска нощ византийският император покръстил цар Борис с монашеското име Михаил, а на следващия ден бил прекръстен целият български народ. Самото покръстване било един фарс, състоящ се от прочитането на една неразбираема за българите молитва на гръцки, обикновено протичаща покрай реките. На някои места покръстването било извършено с меча над главата на покръстваните, а сълзите и раните им били измивани в купели със светена вода.
Петдесет и двама класово неосъзнати комити от 10 комитета, не давайки си сметка за ползата от този акт, се обявили решително против него, което им коствало главите. Борис ги избил заедно с потеклото им.
От Цариград били изпратени множество владики, които започнали да изповядват новата вяра на българския народ. Гръцкото духовенство доволно потривало ръце, че ще задуши народа. Но България била и на хищническото внимание на римската империя. На осмото селенско сборище в Цариград римският и цариградският патриарси се анатемосали, а българската църква получила независимост, начело на която бил назначен екзарх Йосиф. За съжаление Борис не можел да създаде самостоятелна църква, но все пак успял да се освободи от ноктите, които със своя латински спъвали развитието на народите. Това само по себе си е голямо постижение.
Други значения на покръстването: в борбата с народното недоволство хан Борис и неговите най-прозорливи сътрудници векове преди Маркс и Енгелс открили, че религията е вълшебен опиум за масите, с който те могат да бъдат лесно управлявани. Второ, започнал един гениален процес на претопяване на прабългари и славяни. Славянският език се наложил като официален, а прабългарският изчезнал, като от него днес са останали малко думи, предимно от държавно-правната терминология /бъбрек,бисер, баджанак, тояга, корем и др./.
Християнизацията е прогресивна крачка в развитието на българската държава по пътя на феодализма, която ускорява по-бързото отмиране на феодализма, на капитализма и /след това/ на наи-висшия прогресивен етап от обществено-икономическото развитие на човешлото общество - социализма и комунизма.
С развитието на икономическите, политическите и културните отрасли нараснало и развитието на селяните, на нацията. Със създаването на нацията назрял въпросът и за създаването на родна писменост.
До появата на писменост животът в България протича през употребата на черти и фрески. Нуждата от писменост се появила, когато се засилила обмяната на връзки между славянските племена. Усложнените стопански връзки вече не можели да се осъществяват “на ум”, а търговията не можела да бъде задоволена с предишните йероглифи. Освен това, за да бъде достъпно за народа проповядваното в църквата, то трябвало да се влива в главите на стадото чрез книги. На трето място, много от българските боляри се гърчеели и се срамували от своя собствен език и, както заяви пред лицето на фашисткия палач Г. Димитров в доклада си на Лайпцигския конгрес, говорели на немски само с конете си.
Но както е доказано, историята винаги ражда личности, нужни в даден етап от нейното развитие. За дадения момент личностите били братята от Солун Константин и Кирил, наречен по-късно Философ, и Методий.
Те са родени в средно знатно семейство, деца на смеен брак. Едно е ясно: още от люлката били закърмени да обичат славянството. Методи се учил в домашна среда, по-късно станал управител на славянската област Галиция, а след това - монах в Олимпийския манастир. Кирил завършил Магнаурската школа, която на времето била много повече и звучала по-реномирано от Кембриджския и Оксфордския колежи. Там той бил приятел и съучастник на византийския престолонаследник и учил с други наследници и държавни глави, които успял да надмине. Той завършил с отличие школата и му била предоставена възможност да стане преподавател в нея, но отказал - факт, който днес може да буди само недоумение. Кирил се задоволил с библиотекарски патриарх, преподавател по философия и други.
Кирил спечелил симпатиите на преподавателите и местните управници. Византийското правителство използвало него и брат му да обикалят страната и да затвърждават властта и религията. По време на обиколките си из селата по река Брегалница двамата братя виждали тежкото положение на славянските народи, мъчейки се без своя писменост. Поради това по-късно те отишли в Хилендарския манастир и Кирил, който бил по-добър гимнастик, написал славянската азбучна система, т.нар. глаголица, отговаряща най-добре на фонетчиния език на славяните, като извлякъл от гръцките книги необходимите словосъчетания. Така в 855 г. /споеред Черноризъц Храбър, проф. Васил Гюзелев и Евлоги Георгиев, макар че се двоумят/ в едно светло утро те осъмнали със славянско писмо. Българската азбука се появила на бял свят.
През 857 г. Кирил и Методий потеглили към Великоморавия. Но немското разузнаване донесло на папата за дейността на Кирил и Методий и на брат му и подало молба до папата, в която ги обвинявало в триезичие. Те отишли в Рим, за да се защитят като слънцето и въздуха. По пътя те спечелили за своето дело княза на Панама Козел, а във Венеция на диспут с местното духовенство Методий се изпотил като при пещ. Папата го попитал: “Защо си се изпотил, професоре?” “Препирах се с простаци” - отвърнал.
В Рим Кирил едва успял да убеди папата в правотата на своето дело, след което, носейки крехко здраве, скоропостижно починал от умствено изтощение. Методий го погребал в “Сан Клементо”, след което Кирил му завещал да продължи святото дело.
Методий се върнал във Великоморавия, където бил възпроизведен за епископ. Там той бил хвърлен в затвора в Залцбург от германските католически духовници, които са езичници. След 30 месеца, неиздържал на изпитанията, Методий най-сетне почива на седалището си във Велинград. И така, с много сили, отдавайки живота си, на първо място Константин и Кирил, а по-късно и Методий, успяват да посеят семето на славянската писменост.
Владетелите на великите сили предприели масови унищожавания на последователите на делото на Кирил и Методий. Учениците им след смъртта им били подложени на упорито гонение и пълна асимилация от римското католическо духовенство. Най-старите от тях - Климент, Наум и Ангеларий, се озовали в България и продължили делото на Кирил и Методий, което с право е наречено в последните изследвания на някои академици - “А, Б, В на Ренесанса”. Царят ги посрещнал с въодушевление, а придворните с интерес. След оказаните им почести, Ангеларий починал.
Климент основал Търновската книжовна школа. На едни говорел добре, на други оправял ръката, а трети вкарвал в правата вяра.Той ги учел на овощарство и засадил 3 500 дръвчета. Наум се оградил с млади и даровити книжовници, а и самият Борис жадувал за такива мъже.
Със своето дело Кирил и Методий се явяват професионални революционери и предшественици на Ренесанса. Те поставили сред славянството бомба със закъснител, чийто глас скоро щял да се чуе. Създавайки славянската азбука,
те доказали, че кръвта вода не става. Славянската писменост спомогна за свързването на държавите в един юмрук, какъвто сега е СИВ, готов всеки момент да се стовари върху всички войнолюбци.
Борис I станал жертва на съзаклятие и бил принуден да абдикира в манастира Патлейна. Въпреки оттеглянето си в манастир и преминаването си на просветителски позиции той не бил далеч от живота в столицата, защото бил мъж на място и трудно го забравяли и мъжете, и жените. Борис се страхувал, че византийските духовници ще въведат петата колона в България. Затова, когато наследникът му Владимир Хръсате повел ревизионистична политика, той излязъл от манастира и като го хвърлил в затвора, го ослепил. Въобще Борис бил наистина жесток като баща, но справедлив като родител.
На сваления от власт княз Владимир се възкачва другият син на Борис-Михаил - Симеон. Симеон е имал и друга мечта - да седне върху вазилевса в Цариград. Той бил най-грамотният в държавата. Завършил прочутата Магнаурска школа, в която узнал всичките интриги и коварства на византийската империя, което било много полезно за съседен държавен глава на Византия. Много преди Макиавели той решава да се възползва от правилото му “дивиде ет импера” и успял, кога с бой, кога с перо, да направи България една от най-силните държави за времето си.
Благодарение на географското си положение България влязла през своето съществуване в 1793 войни и успяла да се запази до наши дни. През първия период /893-916 г./ войните, които Симеон водил, били предимно за присъединяване на тържището в Цариград от Солун / а Солун съвсем не е Цариград/ и за земите на югозапад. По-късно това “дете на мира”, готвено за духовна глава на българската църква, предявява претенции да завладее богатствата на Византия.
Първоначално Симеон искал да живее в мир. Но след смъртта на император Лъв IV, когато властта получила лъвицата Зоя Червенооката, той предприел поредица от войни. Най-голямата от тях е битката при Ахело /917 г./. В нея Симеон смело се хвърлил в бой срещу въоръжени до зъби византийци, което потвърдил и тежко раненият му кон. Същевременно византийците, когато видели тежко ранения Лъв Фока да идва към тях, помислили, че е умрял и побягнали. Цели двадесет години Византия не могла да скрие позорните кости от войната, които местното поморийско население събира и до днес.
След битката на Симеон му било дадено обещание малолетният император Константин VII да се сгоди за сина му. А самият император Роман Лакатник и патриархът Николай Мистицки унижени му пращали послания за мир.
По времето на Симеон българската държава достигнала значително териториално разпределение. Границите й се миели от три морета: Каспийско, Карибско и Северният ледовит океан със своите полезни изкопаеми. В 927 г., когато Симеон се готвел да седне в седалището на василевса, той починал, но това още повече повдигнало самочувствието му.
Десети век е бисер в короната на великите исторически моменти. Започнал т.нар. “Златен век на Симеон”. Но преди да имаме “Златен век на българската книжнина”, имаме “Златен век на българското богатство”. Българската господстваща класа започнала да развива своите таланти. Българите водят оживена търговия със Западна Европа в Белград.
По времето на Симеон се разгоряла небивала до тогава културна революция. Той наредил да бъдат събрани всички писатели и художници, които да отразяват неговото царуване. Неговите подвизи били възхвалявани от големите за това време писатели Патриарх Евтимий, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Киприан. И навсякъде тъче тази неуморна совалка Симеон. Но редица историци смятат, че желанията на Симеон са следствие от неговите лични убеждения и живота, който води в Константинопол по време на учението си в Магнаурската школа.
В съответствие с желанията на владетеля Йоан Екзарх написал съчинения, в които възхвалява Симеон и залягането му да се пишат книги. Константин Преславски написал “Азбучен молитвеник”, “Провъзглас към евангелието” и “Учителско евангелие”, в които се чувствала радостта на поета от доброто управление, благодарност от възможността да твори.
Българската държава станала съперница и на френската империя. В зависимост от това към българските земи и към Преслав потеглили кервани с материални и духовни ценности, което дало повод на Симеон да разгърне широко строителство из своите земи. Дворецът на Симеон, украсен от Йоан Екзарх, бил целият от дърво, цветно стъкло и мраморна керамика, така че простият човек глътвал словото си.
България се превръщала в истинско светилище, което озарявало като буйно огнище мрака на Средновековието. По това време в Европа горят вещици, а в България апостоли на знанието крсътосват страната. Плиска и Охрид са далеч пред Генуа и Венеция. Много преди Ян Хус да бъде изгорен, Чосър да напише първите си стихове, Франсоа Вийон да преведе библията на простонароден френски, а Шекспир да напише своето гениално произведение “Буря”, в Цариград знахарят Василий извика на чист български език от пламъците на първата европейска клада: “Вярвам само в знанието”. Въобще България влязла на първо място в ранглистата на европейските народи.
1983 година