Създаване на славянобългарската държава
Нашата социалистическа родина, която строи мирен и щастлив живот, е създадена в 681 година от славяни и прабългари. Българската нация е съставена главно от траки, славяни и прабългари.
В миналото си славяните обитавали земите около Днепър, Днестър и Хималайските планини, където имали контакти с японците на китайска територия. По произход били тюрки. Разделяли се на три групи: прабългари, славяни и тракийско население. По-известни славянски племена са келтите, одрисите, илирите и славяните. Тракийското население се заселило в областта Добруджа, а останалата част от прабългарите и славяните нахлули на Балканския полуостров.
Славянските племена се занимавали главно с риболов и убиване на други горски животни. Те умеели да плуват добре, като преминавали водното пространство пред него, с плуване под вода със захапано кухо бамбуково стъбло, чрез което се снабдявали с въздух. Най-траен бил съюзът на седемте славянски (венетски, по името на племето славини) племена и северите.
По произход прабългарите са един неземеделски народ - бръснели си главите, а само неземеделските народи си бръснат главите. Основното им змеделие било скотовъдството. Степно племе, те обичали коня и прекарвали на него по-голяма част от живота си. Прабългарите воювали с два коня, които в мирно време не били използвани. Строяли си къщи от кирпич навътре в езерата, за да не ги нападнат врагове. Мъжете се занимавали с ловуване и обличане, докато жените - само в домакинската работа.
През 680 година обаче се случила една от шегите, които историята понякога си позволява, за да създаде или унищожи нещо. На тази година седемте племена на южните славяни дошли от изток. Там те намерили и своя пълководец Аспарух. След възкачването на Аспарух те се освободили от тюрките и създали Медари Булгари. Хан Аспарух е известен като един от първите български ханове, който благодарение на своите за времето си необикновени умствениспособности успял да доведе развитието на българската държава до своето пълно цветуще. Образуването на българската държава се извършило и утвърдило на Бузлуджанския конгрес.
Решението на Аспарух не съвпаднало с намеренията на Византия. Макар, че тя се гърчела от вътрешни кризи, византийският император Костадин IV Копронимик тръгнал по море с корабите си и пристигнал до Видин. Но когато византийските войски слезли на брега, враговете им ги нямало. Копронимик не познавал тактиката за водене на война на прабългарите, затова приел да изчака, докато се появят. Но се обадил ревматизмът, който имал. Получил пристъп на подагра в крака, императорът бил принуден да напусле Видин и отплувал за Несемврия. Всички войници помислили,че бяга и започнали да тичат след него към параходите си, като ги претоварили. Така, без пушка да пукне, и двата най-големи румелийски похода по море завършили на дъното на Черно море.
Едва тогава прабългарите се появили, за да изразят по неописуем начин възторга си от победата. Бог Тангър, в който вярвали, давал своето съгласие. Аспарух принесъл в негово име голяма жертва - заклал съпругата си Ахингра, която сама поискала това. В разгара на приготовленията за повторна генерална разправа Аспарух умрял.
Цариградската патрияршия се уплашила от това и побързала да издаде ферман, в който славяни и прабългари се признавали за отделна нация и с отделна религия. Между тях бил сключен федеративен съюз, който по силата на договора от 681 г. бил признат за субект на международното право.
Съюзът между славяните и прабългарите може да се разглежда като един куриоз в световната история.
Първоначално държавата имала неуточнена северна граница, която се колебаела. Но през времето на хан Тервел България придобила сегашния си териториален облик. Голям дипломат, Тервел успял по дипломатически път, чрез хитрост и измама да издигне българската държава. В заговор срещу него се вплел византийският император Юстиниан II. Но резултатът бил точно обратен - вследствие на заговора той загубил не само престола си, а и своя нос.
След смъртта на хан Тервел на престола се исредили няколко некадърници, които не могли да управляват достойно държавата. Засилила се диференциацията в разслоението и класовата поляризация.
При Телериг нещата тръгнали по-добре. Той успял да вникне в душите на измъчените от създаването на държава прабългари и славяни. Телериг помолил византийския император да му каже имената и адресите на неговите агенти в българската държава. Така новият хан постигнал унищожаването на фашистките агенти и укрепил териториялната площ на държавата.
Както се вижда, образуването на българската държава се обуславя от стечението на обстоятелствата. Българският народ, който до тогава води или полузаседнал, или полуразбойнически живот, става страж както на собствената си култура, така и на чуждите, близки и далечни по дух култури.
1976 година