Баба ти
Баба ти все на море е ходила… И да, и не. Моята в частност, точно когато вече беше баба, си прекарваше летата на морето. Причините не са важни, важно е, че аз стоях по три месеца на море до шестата си година. Имам най-ярки и свидни спомени от Несебър и Слънчев бряг и заради това тази година потеглих към морето с едно топло чувство и носталгия. Е, и с други емоции.
Не е нужно да казвам, че нещата са различни. Много различни. Но спомените ги има. Обаче има и наплив от “туристи”, нагли и противни, безцеремонни, скачащи и лягащи на плажа БУКВАЛНО бърху главата ти. Има и безбожно високи цени. И качество-антикачество (за пръв път през живота си връщам поръчка и независимо, че ми дожаля за девойчето, което сервираше, пицата беше ОТВРАТИТЕЛНА!!!). Квартирите са кът - ако нямаш резервация, забрави да намериш нещо сносно (аз тук извадих дивашки късмет и открих страхотна стая за по 15 лева на човек на вечер); плажовете са претъпкани, почти няма free zones - демек да си се печеш без да плащаш за чадър, който не ползваш. Иначе Несебър (старият град) е станал подобие на Капалъ Чарши - сергия до сергия, досадник до досадник. Добре, че вече имам два телефона за контакти за квартири и заведение, в което се яде и пие на студентски цени…
Приморско е градът, в който няма повече да стъпя. Както и Китен. Цените в Приморско са по-високи отколкото в Несебър (за какъв дявол?), хората са нагли и противни, туристите са от най-ниската възможна класа. Самият град има кофти излъчване.
Обаче… Компанията беше забавна в повечето случаи - зачудих се един ден какво ли ще казват след две поколения, еквивалентно на сегашното: “Баба ти все се е мазала с крем, все се е возила на кола, все е…нещо си”… Е, баба ти все се е телепортирала (Ели - реплика на седмицата). Не съм се смяла така от страшно много време. И… най-най-най-хубавото - тишина, спокойствие и почти хармония с човека, който си струва. Мхмхм - дано и аз съм била сравнително приятна компания.