Пясъчен часовник - внимание: чупливо!

Не ми се навлиза в празни спорове колко е или не е велик точно Стивън Кинг. И дали човекът си е загубил таланта след катастрофата или, не дай Боже, е станал “еклектичен”. Първата негова книга, която прочетох, беше “Подпалвачката” или, както е на изданието, което аз имам - “Живата факла”. И после “Мъртвата зона”. А по-нататък Плеяда започнаха да го издават наред и някъде до 97 имам всичко, която е излизало на пазара. Май последно си бях купила “Зеленият път” - малките 6 книжлета… Сега поглеждам годините на издаване и по тях мога да се ориентирам за възрастта, на която съм била, когато съм го чела. Имаше едно лято на Симеоново - мисля, че вече съм писала по темата, когато за един ден четях 3 книги на Кинг. Сутринта довършвах една, през деня изяждах друга и вечерно време начевах трета. Повечето съм ги чела по няколко пъти.

“То” я издадоха за пръв път през 92. И логично, тогава я прочетох. Била съм на 14 и малко. И точно предишната година бяхме овършали района с колелетата, бяхме палили огньове по деретата и бяхме нарушили много съществено частната собственост на виладжиите, крадейки орехи, царевица и рози. Както и да е - никак не ми беше трудно да вляза в роля, под кожата на героите докато са деца. Книгата я прочетох и забравих. Прибрах я в библиотеката и не посегнах повече. По-точно, минавал ми е погледът покрай нея десетки пъти - премествания, подреждания, просто търсене на нещо за четене… Обаче не посегнах. Преди няколко дни пак се сетих за нея. И сякаш нещо подсъзнателно ме спираше да я чета. Както по-късно обясних на един приятел - оставила ми е неприятно чувство. Но все пак, на инат, я започнах. И не мога да я оставя. Обаче, както имам навика да дъвча нещо докато чета, с тази книга не става - някак ми засяда на гърлото всичко. Два поредни пъти сънувам доста неприятни неща. Да не кажа кошмари. Абе направо са си кошмари… Че е велик човекът, велик е, обаче защо още му се връзвам? Нали няма чудовища? Нали?