Чужди мисли
Маркес е казал, че: “Животът на човека не е това, което му се случва, а нещата, които запомня и начинът, по които го прави, за да ги разкаже.”
Колко наистина от живота си запомням и дали спомените ми отразяват наистина нещата такива, каквито са се случили или времето променя представата ми за реалността? Или просто моят спомен е за едно, на други за друго… И всъщност мога ли да кажа, че помня повече хубавото, а по-малко лошото? Или просто, когато се сещам за минали събития, в съзнанието ми по-често изникват красиви и щастливи моменти. За лошите трябва да съм в подходящо скапано настроение. Дори за хората, които са ме наранили си спомням с хубавото, което са ми дали, а не с болката. Дали е носталгия към идеализираното минало или просто съм/бях оптимист. И, както казва Йовков: “Винаги съм наклонен да търся преди всичко доброто у човека.” Тази ми доверчивост не веднъж ми е подливала вода. Но… резигнацията не ми е от силните черти.
Преди време caesar ми беше пратил една мисъл на Джон Дън: “Романтиката е взор в изгубено търсене на самия себе си в света.“ Ще се окаже, че е прав. Както за много други неща. Какво наистина е романтиката, освен желание да се себеположим в свят, който не съществува, бягайки от този, който ни заобикаля? А желанието ни да въвлечем и още някой във фантазиите си е може би просто поредното желание да се избавим от самотата. Защото човекът е изначално самотен. Може да докосва, да вижда и помирисва други човешки същества. Може да допусне мисълта за друг да обсеби съзнанието му, но е самотен. Винаги ще има кътче в душата, от личностат му, недостъпно за другия. И заради тази си неопознаваемост, а и заради неспособността си да опознае някой друг, освен себе си (а себе си познава ли?), самотата ще е единственото наистина реално чувство и състояние, достъпно за сетивата му.
Една от любимите ми поговорки гласи: “Ако не ти дава покой нещо в другите, по-добре погледни вътре в себе си.” Тук единствено бих допълнила, че хората те нараняват, когато ти им позволиш да го направят. Ако нямаш очаквания и планове, то те не могат да бъдат излъгани, нали? А още повече, ако нямаш мечти и фантазии, които засягат някой друг, освен теб самия. Хм, ето пак, самота. Може пък да се окаже не толкова лошо състояние. Особено, ако хванеш тънката разлика между сам и самотен.