Не искам…
Да свършва ваканцията (отпуската).
Да чета учебник за 8-ми клас и да се чудя WTF? и защо аджеба нещата трябва да са поставени ТОЧНО В ТЕЗИ граници и ТОЧНО В ТЕЗИ параметри.
Да свършва лятото и да изваждам от нафталина пуловери и консервативни поли и панталони, да мисля за сметки за парно (неплатени и предстоящи), да затворя прозореца.
Да идва зимата, защото календарно ще остарея с още една година (въпреки, че пак календарно върша тази работа още през есента).
Да ТРЯБВА! Винаги съм правела напук и винаги е било ненаказуемо. Обаче човек расте, придобива отговорности и задължения… Господи, как ми липсва детството…