От край време се интересувам от различните видове символи. И то не само в литературата (въпреки, че от там започнах), а напоследък и, ако мога така да се изразя, по-предметни такива. Тази година на морето явно са хит китайските йероглифи. Може би модата е по-отдавнашна, но аз сега ги забелязах. Татуировчици, медальончета… Гъзарийка. Е, изкуших се и си закупих символче.
Еквивалентни на този символ са: змията, захапала опашката си, келтският символ за любов, числото 8, както и всички кръгове, затворени спирали и прочие. Харесва ми многозначността на символите. Харесва ми това, че можеш да ги тълкуваш както в контекста, така и извън него. И ми харесва, че значението им зависи най-вече от човека, който ги възприема. И освен това точно този йероглиф е красив 
Гледам и не вярвам на ушите си…
Не бе, не тая реплика! Ама подобна. Прибрах се, пуснах PC-то, и какво да видя - Lemon се уредила с черно-бяла фото-сесия. Искам и аз!!! ПЪК! Имаше един филм преди няколко години, преведоха го като “Календарни момичета” - там една петдесетгодишна домакиня каза: “Ако не сега - кога?”. А Джулия Робъртс в “Ерин Брокович” изстреля култувата реплика: “Докато имам един задник вместо два, ще обличам каквото си поискам!”.
И аз така! Искам фото-сесия! Облечена, гола - всякак! Предпочитам черно-бяла. И с шапка. И с цигаре. Абе искам професионална (или претендираща за такава) снимка. Не ме интересува квалификацията на снимащия.
Та така. Any volunteers?
Edit: Tic Tic Tac.. поздрав де
Баба ти все на море е ходила… И да, и не. Моята в частност, точно когато вече беше баба, си прекарваше летата на морето. Причините не са важни, важно е, че аз стоях по три месеца на море до шестата си година. Имам най-ярки и свидни спомени от Несебър и Слънчев бряг и заради това тази година потеглих към морето с едно топло чувство и носталгия. Е, и с други емоции.
Не е нужно да казвам, че нещата са различни. Много различни. Но спомените ги има. Обаче има и наплив от “туристи”, нагли и противни, безцеремонни, скачащи и лягащи на плажа БУКВАЛНО бърху главата ти. Има и безбожно високи цени. И качество-антикачество (за пръв път през живота си връщам поръчка и независимо, че ми дожаля за девойчето, което сервираше, пицата беше ОТВРАТИТЕЛНА!!!). Квартирите са кът - ако нямаш резервация, забрави да намериш нещо сносно (аз тук извадих дивашки късмет и открих страхотна стая за по 15 лева на човек на вечер); плажовете са претъпкани, почти няма free zones - демек да си се печеш без да плащаш за чадър, който не ползваш. Иначе Несебър (старият град) е станал подобие на Капалъ Чарши - сергия до сергия, досадник до досадник. Добре, че вече имам два телефона за контакти за квартири и заведение, в което се яде и пие на студентски цени…
Приморско е градът, в който няма повече да стъпя. Както и Китен. Цените в Приморско са по-високи отколкото в Несебър (за какъв дявол?), хората са нагли и противни, туристите са от най-ниската възможна класа. Самият град има кофти излъчване.
Обаче… Компанията беше забавна в повечето случаи - зачудих се един ден какво ли ще казват след две поколения, еквивалентно на сегашното: “Баба ти все се е мазала с крем, все се е возила на кола, все е…нещо си”… Е, баба ти все се е телепортирала (Ели - реплика на седмицата). Не съм се смяла така от страшно много време. И… най-най-най-хубавото - тишина, спокойствие и почти хармония с човека, който си струва. Мхмхм - дано и аз съм била сравнително приятна компания.
