Пясъчен часовник - внимание: чупливо!

Разбираме се чудесно, защото и двамата обичаме едно и също нещо: МЕН

Гарфилд

Родът и голямата човешка общност…

Може би най-хубавото нещо в работата ми е новият начин, по който ме карат да мисля и различните гледни точки, през които надничам, уроците, учениците и моето друго “аз”. Новият прочит на стари, познати текстове, новите, непринудени идеи, които предлагат спонтанно децата. Новият, ненатоварен и неограничаван смисъл, който все още мога да влагам.

Родът, с цялото богатство и ограниченията, които налага. Брак заради рода, работа заради него, отговорности, лишения… И свободата, която предлага универсализмът. Обаче родът дава защита, а универсализмът не. Родът предлага космос - общочовешкото - хаос.

И се замислих: повече родова, народна, национална или общочовешка съм? А не мога ли да бъда и от всичко по малко? Има ли абсолюртни ценности? Има ли абсолютни задължения? И… всъщност, принадлежа ли към род, народност, нация, вид? 

Род Тодорови не ме привлича с нищо (в моето съзнание матриархатът е водещ), народ български любя, тача и милея заради минала слава, нация българска ме кара да очаквам несгодите, свързани с ЕС, а това, че съм човек… все по-рядко ме кара да изпитвам гордост. 

Как можеш да обясниш на някой, който няма родова памет, що е род? 

Как да докажеш на не-българина, че е българин?

Как да накараш национално пасивния да вярва, че има идеи, идеологии и принципи на национално ниво, в които да вярва, ако няма пример у дома?

Как да убедиш скептика по рождение, че любовта е общочовешка ценност?

Само 15 години ме делят от сегашния 8 клас, а сякаш са векове. Как да им предам това, в което вярвам, не защото вярвам в него, а защото то прави човека човек?

В които домакинството, на което съм член, извърши следните дейности (разбирай - аз го извърших): изчисти, смели, насипа в бурканчета 15 kg промишлени доамтаи, които се равняват на 101 бурканчета от детска храна (за математиците - стерилизират се по 9 бройки в тенджера); изчисти и наряза 4 kg чушки, които след прибавянето на съответно количество домати, бяха комплектовани за паприкаш, сртерилизирани по 3 броя, наличност - 24; изми, насоли, изкисна и след това нареди в буркани 6 kg корнишони (добавяйки 500 g лук и 3 връзки цъфнал копър) - наличност 15 буркана от 700 g; опече 12 патладжана и 24 чушки, които консервира за кьопоолу; накисна 3 kg камби, нарязани, остърга и наряза 1 kg моркови и 2 kg карфиол, както и 1/2 глава целина барабар с листата, свари невъобразимоп количество оцет с подправки и получи в наличност 18 бурканчета “Царска туршия”.

Еба ми се мамата. Буквално. Искам да се напия

Видяно при Антония:

Този плакат е закачен на почти всички училища в София в момента. Не знам за какво иде реч, все се каня да проверя, но… В момента използвам репликата, за да поразсъждавам за различните, провокирана от “Часът на Милен Цветков”  и “BB3″.

Нямам никакво желание да защитавам когото и  да било, камо ли тревестити, педерасти и прочие “различни”.  Искам само да вметна следното: Различни са и слепите, и глухите, и хората в инвалидни колички. Различни са самотните майки, различни са клошарите. Различни са сираците и тези с по двама живи и здрави родители. Различни са бедните, различни са богатите. Аз съм различна и ти си различен.

И ми писна на **** да ме занимават с тези, които могат да са си различни и без да ми навират предпочитанията си към масаж на простатата с пениса на партньора. И аз се обезкосмявам, ама не рева колко ми е гадно. И аз се гримира, но не правя от това сензация. И си мисля, че различен те прави това, което е вътре в теб, а не това, което всеки може да види. Писна ми да ме занимават с нещастните педерастчета, правата им, несгодите им. А мъката на джуджетата, например. Или на дебелите не посвоя воля?

Ай сиктир. Различни? Не! Равни. Защото докато не опознаеш другия, за да разбереш дали наистина е различен, си длъжен да го възприемаш като еднакъв.

Осем часа сън, добре оползотворен творчески работен ден и отличен секс правят чудеса с настроението. Happy, happy, happy!

But not so good.

Или казано по нашенски - два дни участие в премиера, за която не съм погледнала сценария. Или още по-иначе казано: учебната година започна.

Осмиците са много сладки - стават, когато вляза в стаята Зайци. Колко ли още ще си запазят навиците? Едните са огън и жупел, другите - заспи. На гениалната ми реплика: “Представете си, че никога не съм била в 7-ми клас и вие трябва да ми кажете за какво става дума…” ( по повод преговора) те се вързаха. И започнаха да ме гледат странно. Ходи после обяснявай, че нямаш сестра. Или за условността на изказа.

Както и да е. Одобриха досегашната ми работа върху книгата. Имам карт бланш да продължа. Така че сега бачкам сутрин вкъщи и летя следобед към даскало. Странно е, че днес например, за работата вкъщи пред PC-то се бях облякла в черно и елегантно. После размислих и за работата следобед, нахлузих дънките и фанелката. Мда - луда съм. Можех да работя в нас по пеньоар.

Хубавото е, че утре почивам. Поне според временната програма. Също според нея, в петък, който е неучебен ден тази седмица (Юпииииииииииииии!) имам по едно и също време с три класа. Sweet

О, да не забравя - в издателството ще ме цакат - 50 стотинки на страница за редакция е… смешно. Камо ли за корекция и редакция. Обаче, за свое успокоение, приемам, че в случая ми плащат, за да се уча. Иначе за двете е левче.

И… още - кленът пред прозореца пак започна да жълтее. Скоро ще остарея с още година календарно. А как се усещам на 19, не е истина

Видяно про string. Би могло да бъде и по-злe

If You Were Born in 2893…

Your Name Would Be: Irb Kin And You Would Be: An Evil Space Warlord