Вярваш ли?
В чудеса, разбира се!
Аз бях загубила вяра. Но не мога да не споделя днешния си ден. Наистина!
Като за начало, приятно ми е, аз съм новият председател на методическото обединение на класните ръководители на 12 клас в частност. И на всички останали по-общо
Значи мога да “комадоря” 31 колеги с по-голям стаж от мен и с повече опит. И мноооого по-дърти. Ура за мен! А, и ако, както се говори, че за повече отговорности, ще се взимат повече пари… Още веднъж ура!
За допълнение… Не знам дали съм споменавала, но преди даскалъка известно време се подвизавах като редактор. И на периодични издания, и на художествена литература. Второто ми беше много по-приятно и определено бях по-добра в него. Но поради неблагоприятно стекли се обстоятелства, мислех, че с кариерата ми в издателския бранш е приключено. За винаги.
Днес шефката изяви желание да купи на колектива учителски бележници. Обаче издателството, от което миналата година ги взех (пак аз) не отговаряло. Е, как няма да отговаря? Все пак това е бившата ми месторабота. Да потърся ли друг телефон? Няма да търсиш - ето ти парите, заминавай да купуваш. И… заминах.
В офиса беше бившият ми шеф, с който не се разделихме приятелски преди две години. А днес… Ама здравей! Ама как си? Ама я ела да си поговорим…
Е, май има надежда за мен като редактор:) Дадоха ми да опитам да поработя върху една книжка. Преводач е Комата. Което значи, че ще е удоволствие и ще се пипа с меката четка.
Казват, че хубавите неща ставали по три. Какво ли още ме чака? Мммммм? Няма да е зле да е в по-личен план. Например… Хей, да си вземеш изпита с 6!
Нека станат три !
Comment by steppino — 07.09.2006 @ 18:58
Sled vseki spad — podem
Ne spiraj.
Comment by Okean — 07.09.2006 @ 22:36
успех! а по какво си даскал?
Comment by стоенчо — 09.09.2006 @ 22:37
По БЕЛ.
Comment by bendis — 10.09.2006 @ 2:16