Значи
Две думи само. Около де.
И какво толкова им е специалното на сватбите? Никога не съм се чувствала особено добре, присъствайки на подобен грандиозно безумен купон за роднини. Какво остава аз да съм главното действащо лице! И защо е тая тъпа идея-фикс да се бракуваш? Нито ритuалът е изпипан, нито цял ден в прословутата бяла рокля си струва. Аман. Ако някой някой ден толкова много иска да ме взима, набързо и по възможност без “скъпи влюбени”, после вместо да похарча парите за да черпя лели и стринки, много бих се зарадвала на един “воаяж” до Венеция, например. Е, може и до Велинград 
С теб съм по този въпрос
Comment by Elena — 05.10.2006 @ 4:52
Долу брака!
Мразя тържества.
Comment by Ying — 05.10.2006 @ 15:20
Хех, сватба. Сватосвам -> сватба. И да наистина, церемониите смучат. Най-вече онази в “Съвета”[знак за кавички с ръце]. На предпоследната сватба на която бях, това беше най-голямата отврат. С музика от синтезатор. В църквата се трае, щото гледам стенописите и се извисявам духовно.
На последната сватба бях само в ресторанта, но там имаше водещ-дебил дето искаше да ръкопляскаме за всичко, бахти тъпака. И ме снимаха там. Как куфея на Kiss. С тъмна риза и поизпотен. И разни петна. Грозна гледка, видяна от множество колеги. Както се казва обаче - My lighthouse hurts.
Толкоз.
Comment by Wolverine — 05.10.2006 @ 20:01
Венеция, Венеция!!!
Comment by Lemon — 08.10.2006 @ 0:27