Пясъчен часовник - внимание: чупливо!

Мда, таковата, нали, всъщност, значи…

Пие ми се. Някак така самотно и самостоятелно ми се пие. С цел напиване. Отрязване. Повръщане евентуално утре сутрин. Мда. Пие ми се.

Всъщност ми се пие, защото ми се пишат глупости. Или ми се пишат глупости, защото ми се пие. А може би със започването на пиенето пиша глупости? А, не, глупостите, които искам да напиша ме доведоха до идеята, че мога да ги напиша само пиейки.

Искам да са безумни, божествени глупости. Ама такива, каквито е много трудно и трябва да си адски як пич или пичка, за да напишеш. Абе, да си умен трябва, за да сътвориш глупост. Сега да видим съм ли. Абе май по-скоро не съм.

И всъщност не е чесно, точно когато искам да си пиша глупостите, да ми звънне Ицо и аз да се разтека в усмивки. Искам да съм в кофти настроение.

Убих нещо току-що. Дано да не е било хлебарка, защото го размазах с голи ръце. Гнус.

Абе, я да попитам, какво мислите за “евфемистичен израз”: връзка между по-възрастна жена и по-млад мъж? А? В смисъл, ако си хвана по-младо гадже, както съм почти на 29, престъпница ли ще съм? И не, не говоря за ученик.  Да речем, че както си седя една прекрасна вечер и хоп! нещо ме удари по главата и взема, че се влюбя. В 21 годишен. И после к’во, както викат хората… Ебали му мамата…

Или още по-интересна глупост. Да търпя три години мъки и нерви като даскал, защото искам да ставам ченге. Ама май ще извърша още по-тъпото - ще си остана даскал.

Абе, не е лесно да си тъп, да споделя. Някак ме влече да споделям днес. И да пия де. След малко ще започна. Не искам утре да се оправдавам, че съм се напила и съм писала глупости. Искам съвсем на трезвено да ги натракам.  

А, да, утре ще ми сложат малко още памет, както каза Любо, да стана умничка. Мамка му - не стига, че съм по-голямата, а цял живот е бил с едни гърди напред. Сега вече и със шкембе. И ме изпревари с децата. Казвала ли съм, че има прелестна племеница? Виолина. С едни еееееееееееееееееей такива бузи. Всъщност имам още една племеница и двама племеника. Какво да се прави - с тия моите 6 първи братовчеди…

Днес вървях по улицата и се усмихвах. Хората ме гледаха много странно. Сигурно и аз така съм ги гледала.

И не знам защо се сетих за вица:

Един човек умирал от глад в пустинята. С последни сили се довлякъл до оазис, пил вода и се трупясал под една палма. Започнал да се моли:
- Господи, дай ми нещо да хапна!
И ето, в скута му паднала мръвка. Човекът я изял и пак помолил:
- Господи, дай още малко!
Още една мръвка паднала от дървото.
Човекът се нахранил, вдигнал очи да благодари на Бог и видял в клоните на дървото един прокажен да си къса месо от тялото и да си гадае:
- Обича ме, не ме обича… 

Хайде, наздраве. 

А, и още нещо

обичам сега,
не завинаги
утре не знам
къде ще съм
не искам
и да знам
но днес
обичам.