Пясъчен часовник - внимание: чупливо!

А понякога доста по-дълги периоди, в които не върви. В които “гадост генераторът” бачка на пълни обороти. В които всичко е изпразнено от съдържание - и животът, и хората, и най-вече самата аз. Веднъж изпуснеш ли нещата да тръгнат назад, няма спиране. Всичко се прецаква. И здраве, и настроение, и желание да се събудиш сутрин. А не ти се спи вече, защото благословеният сън без сънища ти е отказан. Клише е да кажеш: “тъпо ми е, криво ми е, нищо не ми се прави”. Ама точно така се чувстваш. Безполезен, безпътен, безцелен. Наистина като сламено плашило - кух и празен отвътре. Няма го онзи подтик да създаваш, да твориш. Да работиш нещо. А не си свикнал да седиш и да гледаш в пространството. И за това нямаш сила. За нищо нямаш.

Мисля да спра за известно време да пиша тук. Започна да става кухо и изтрещяло. Все едни и същи неща опявам, обяснявам. Не ставам по наясно със себе си или с другите. Изчерпах се. Отдавна при това. Довиждане и до нови срещи.