Пясъчен часовник - внимание: чупливо!

Знаете ли суеверието, че в понеделник пари не се дават? Е, и аз го знам, но вече не ми пука. И вчера внасях пари по банки като за последно. Обаче снощи ми донесоха пари. Които, респективно, днес внесох по банки
Обаче… Междувременно ми платиха аванс за книгата. И какво да направя със 100 лева? Искам ботушки… И… не мога да намеря. (35 номер, тесни в прасеца, черни, кожени… за около 100 кинта.) Искам дънки… същата боза (малък номер, ниска талия, копчета, светли)… Ами…
Набутах се в Plesio. И без особена цел заразглеждах телефоните. Аз имам едно телефонче, ама…
Имам нов телефон. Мобилен. С камера. И радио. И мога да слушам музика с него. Sony Ericsson K750i.
За скромните 40 кинта на месец. Мда.
И, колкото и да е странно, днес не можах да похарча никакви пари - помолих да ми заредят картата - това са режийни; исках да почерпя - това пак са режийни… нямам лев похарчен за мен си
Да не вярвате на суеверия - днес колегата, който преди две седмици ми се разходи по нервите, когато му поисках лев и десет за разпечатаните тестове и тест карти (а можех да калкулирам и набиране, и измисляне, и редакция) ми заяви, че не можел така без да прецени да дава пари… Ами днес ми остави лев и десет и искаше да му пратя отговорите. Прибрах си парите и му теглих куртоазна майна… сиреч: обясних му, че нямам отговорите, че тестовете са еди къде си и че нямам време в момента заради него да набирам нанаово. Майната ти бе, “жуже”.
Пари… Обичам парите. И обичам да ги харча за хората, които обичам. Къде сте на… декември?

Може би съм нещо наопаки - трябва да ми е трудно, за да ми е добре. Когато нещата влязат в релси, когато изглеждат сигурни и постигнати, когато нямам за какво да се боря, се спихвам. А може би е просто от времето. Дъждът ме потиска и започвам да мисля глупости.

Мда, таковата, нали, всъщност, значи…

Пие ми се. Някак така самотно и самостоятелно ми се пие. С цел напиване. Отрязване. Повръщане евентуално утре сутрин. Мда. Пие ми се.

Всъщност ми се пие, защото ми се пишат глупости. Или ми се пишат глупости, защото ми се пие. А може би със започването на пиенето пиша глупости? А, не, глупостите, които искам да напиша ме доведоха до идеята, че мога да ги напиша само пиейки.

Искам да са безумни, божествени глупости. Ама такива, каквито е много трудно и трябва да си адски як пич или пичка, за да напишеш. Абе, да си умен трябва, за да сътвориш глупост. Сега да видим съм ли. Абе май по-скоро не съм.

И всъщност не е чесно, точно когато искам да си пиша глупостите, да ми звънне Ицо и аз да се разтека в усмивки. Искам да съм в кофти настроение.

Убих нещо току-що. Дано да не е било хлебарка, защото го размазах с голи ръце. Гнус.

Абе, я да попитам, какво мислите за “евфемистичен израз”: връзка между по-възрастна жена и по-млад мъж? А? В смисъл, ако си хвана по-младо гадже, както съм почти на 29, престъпница ли ще съм? И не, не говоря за ученик.  Да речем, че както си седя една прекрасна вечер и хоп! нещо ме удари по главата и взема, че се влюбя. В 21 годишен. И после к’во, както викат хората… Ебали му мамата…

Или още по-интересна глупост. Да търпя три години мъки и нерви като даскал, защото искам да ставам ченге. Ама май ще извърша още по-тъпото - ще си остана даскал.

Абе, не е лесно да си тъп, да споделя. Някак ме влече да споделям днес. И да пия де. След малко ще започна. Не искам утре да се оправдавам, че съм се напила и съм писала глупости. Искам съвсем на трезвено да ги натракам.  

А, да, утре ще ми сложат малко още памет, както каза Любо, да стана умничка. Мамка му - не стига, че съм по-голямата, а цял живот е бил с едни гърди напред. Сега вече и със шкембе. И ме изпревари с децата. Казвала ли съм, че има прелестна племеница? Виолина. С едни еееееееееееееееееей такива бузи. Всъщност имам още една племеница и двама племеника. Какво да се прави - с тия моите 6 първи братовчеди…

Днес вървях по улицата и се усмихвах. Хората ме гледаха много странно. Сигурно и аз така съм ги гледала.

И не знам защо се сетих за вица:

Един човек умирал от глад в пустинята. С последни сили се довлякъл до оазис, пил вода и се трупясал под една палма. Започнал да се моли:
- Господи, дай ми нещо да хапна!
И ето, в скута му паднала мръвка. Човекът я изял и пак помолил:
- Господи, дай още малко!
Още една мръвка паднала от дървото.
Човекът се нахранил, вдигнал очи да благодари на Бог и видял в клоните на дървото един прокажен да си къса месо от тялото и да си гадае:
- Обича ме, не ме обича… 

Хайде, наздраве. 

А, и още нещо

обичам сега,
не завинаги
утре не знам
къде ще съм
не искам
и да знам
но днес
обичам.  

Две думи само. Около де.

И какво толкова им е специалното на сватбите? Никога не съм се чувствала особено добре, присъствайки на подобен грандиозно безумен купон за роднини. Какво остава аз да съм главното действащо лице! И защо е тая тъпа идея-фикс да се бракуваш? Нито ритuалът е изпипан, нито цял ден в прословутата бяла рокля си струва. Аман. Ако някой някой ден толкова много иска да ме взима, набързо и по възможност без “скъпи влюбени”, после вместо да похарча парите за да черпя лели и стринки, много бих се зарадвала на един “воаяж” до Венеция, например. Е, може и до Велинград

За сега нямам снимков материал, но скоро ще набавя.

Реакциите варират от: много си сладка, уау, щипане по бузата; до киселата физиономия на шефката, която се оказа, че не обича къдрици, и  вече си изглеждаш на годините, на собствената ми майка!!!

И така - оставям на въображението на тези, които ме познават на живо останалото…