Пясъчен часовник - внимание: чупливо!

Родът и голямата човешка общност…

Може би най-хубавото нещо в работата ми е новият начин, по който ме карат да мисля и различните гледни точки, през които надничам, уроците, учениците и моето друго “аз”. Новият прочит на стари, познати текстове, новите, непринудени идеи, които предлагат спонтанно децата. Новият, ненатоварен и неограничаван смисъл, който все още мога да влагам.

Родът, с цялото богатство и ограниченията, които налага. Брак заради рода, работа заради него, отговорности, лишения… И свободата, която предлага универсализмът. Обаче родът дава защита, а универсализмът не. Родът предлага космос - общочовешкото - хаос.

И се замислих: повече родова, народна, национална или общочовешка съм? А не мога ли да бъда и от всичко по малко? Има ли абсолюртни ценности? Има ли абсолютни задължения? И… всъщност, принадлежа ли към род, народност, нация, вид? 

Род Тодорови не ме привлича с нищо (в моето съзнание матриархатът е водещ), народ български любя, тача и милея заради минала слава, нация българска ме кара да очаквам несгодите, свързани с ЕС, а това, че съм човек… все по-рядко ме кара да изпитвам гордост. 

Как можеш да обясниш на някой, който няма родова памет, що е род? 

Как да докажеш на не-българина, че е българин?

Как да накараш национално пасивния да вярва, че има идеи, идеологии и принципи на национално ниво, в които да вярва, ако няма пример у дома?

Как да убедиш скептика по рождение, че любовта е общочовешка ценност?

Само 15 години ме делят от сегашния 8 клас, а сякаш са векове. Как да им предам това, в което вярвам, не защото вярвам в него, а защото то прави човека човек?

В които домакинството, на което съм член, извърши следните дейности (разбирай - аз го извърших): изчисти, смели, насипа в бурканчета 15 kg промишлени доамтаи, които се равняват на 101 бурканчета от детска храна (за математиците - стерилизират се по 9 бройки в тенджера); изчисти и наряза 4 kg чушки, които след прибавянето на съответно количество домати, бяха комплектовани за паприкаш, сртерилизирани по 3 броя, наличност - 24; изми, насоли, изкисна и след това нареди в буркани 6 kg корнишони (добавяйки 500 g лук и 3 връзки цъфнал копър) - наличност 15 буркана от 700 g; опече 12 патладжана и 24 чушки, които консервира за кьопоолу; накисна 3 kg камби, нарязани, остърга и наряза 1 kg моркови и 2 kg карфиол, както и 1/2 глава целина барабар с листата, свари невъобразимоп количество оцет с подправки и получи в наличност 18 бурканчета “Царска туршия”.

Еба ми се мамата. Буквално. Искам да се напия

Видяно при Антония:

Този плакат е закачен на почти всички училища в София в момента. Не знам за какво иде реч, все се каня да проверя, но… В момента използвам репликата, за да поразсъждавам за различните, провокирана от “Часът на Милен Цветков”  и “BB3″.

Нямам никакво желание да защитавам когото и  да било, камо ли тревестити, педерасти и прочие “различни”.  Искам само да вметна следното: Различни са и слепите, и глухите, и хората в инвалидни колички. Различни са самотните майки, различни са клошарите. Различни са сираците и тези с по двама живи и здрави родители. Различни са бедните, различни са богатите. Аз съм различна и ти си различен.

И ми писна на **** да ме занимават с тези, които могат да са си различни и без да ми навират предпочитанията си към масаж на простатата с пениса на партньора. И аз се обезкосмявам, ама не рева колко ми е гадно. И аз се гримира, но не правя от това сензация. И си мисля, че различен те прави това, което е вътре в теб, а не това, което всеки може да види. Писна ми да ме занимават с нещастните педерастчета, правата им, несгодите им. А мъката на джуджетата, например. Или на дебелите не посвоя воля?

Ай сиктир. Различни? Не! Равни. Защото докато не опознаеш другия, за да разбереш дали наистина е различен, си длъжен да го възприемаш като еднакъв.

Осем часа сън, добре оползотворен творчески работен ден и отличен секс правят чудеса с настроението. Happy, happy, happy!

But not so good.

Или казано по нашенски - два дни участие в премиера, за която не съм погледнала сценария. Или още по-иначе казано: учебната година започна.

Осмиците са много сладки - стават, когато вляза в стаята Зайци. Колко ли още ще си запазят навиците? Едните са огън и жупел, другите - заспи. На гениалната ми реплика: “Представете си, че никога не съм била в 7-ми клас и вие трябва да ми кажете за какво става дума…” ( по повод преговора) те се вързаха. И започнаха да ме гледат странно. Ходи после обяснявай, че нямаш сестра. Или за условността на изказа.

Както и да е. Одобриха досегашната ми работа върху книгата. Имам карт бланш да продължа. Така че сега бачкам сутрин вкъщи и летя следобед към даскало. Странно е, че днес например, за работата вкъщи пред PC-то се бях облякла в черно и елегантно. После размислих и за работата следобед, нахлузих дънките и фанелката. Мда - луда съм. Можех да работя в нас по пеньоар.

Хубавото е, че утре почивам. Поне според временната програма. Също според нея, в петък, който е неучебен ден тази седмица (Юпииииииииииииии!) имам по едно и също време с три класа. Sweet

О, да не забравя - в издателството ще ме цакат - 50 стотинки на страница за редакция е… смешно. Камо ли за корекция и редакция. Обаче, за свое успокоение, приемам, че в случая ми плащат, за да се уча. Иначе за двете е левче.

И… още - кленът пред прозореца пак започна да жълтее. Скоро ще остарея с още година календарно. А как се усещам на 19, не е истина

Видяно про string. Би могло да бъде и по-злe

If You Were Born in 2893…

Your Name Would Be: Irb Kin And You Would Be: An Evil Space Warlord

Или защо за някои хора лайната са свщени…

Ами, на първо място искам да отбележа, че настоящият пост въобще няма за цел да се занимава със сутрешните действия на трона. Има за цел да отбележи… Пост. Ама какъв

По повод годинката на отрочето, по повод коментарите - ами: благодаря, че честитихте, благодаря, че четете. Аз за вас пиша. И не само де, ама напоследък благодарение на публиката (колкото по-случайна, толкова по-хубаво) взех да оригиналнича. Абе, копирам стила на един човек, когото не само обичам, но по-важното, възхищавам му се. И се хиля с глас на повечето неща, които пише. Няма да го споменавам. Има го във връзките. Та, да, пиша за четящите. Надявам се успешно.

И…  (тук бих могла да поразсъждавам за генералните отлики между славяни и прабългари… Не бе, между славяни и западняци… Не бе, между българи и… всички останали).

Или просто да отбележа, че писането е краста.

А защо не да кажа, че… Бих искала да ме предизвикат с теми за писане. Много отдавна не съм писала по “заявка”, а ми е любопитно дали мога.

И да, лайното е свещено за западняците, защото те не псуват на майка. И се идентифицират с фекалиите си. Или просто са прекалено тъпи, за да измислят нещо като… ****************!